3
Определение по ч.т.д.№ 43/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 20.01.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 43 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на “А. Б., чрез “А. банка – клон България” срещу въззивното Определение № 290 от 07.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 94/2010 год. на Силистренския окръжен съд.
С това определение е потвърдено разпореждането от 14.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 659/2010 год. на Силистренския районен съд с което е отхвърлено искането на банката за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК в нейна полза на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя Б. А. А. и поръчителя Д. Г. А.. Съдилищата са приели за недоказано твърдението на заявителя, че е настъпила предсрочната изискуемост на предоставения им кредит, произтичаща от неплащането на падежа на повече от две погасителни вноски.
Частният жалбоподател “А. Б., чрез “А. банка – клон България”, счита, че определението е неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 вр.чл.280 ал.1 ГПК съдържа позоваване на задължителна съдебна практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК при произнасянето по въпроса: Ако уговорката в договора е, че кредитът става предсрочно изискуем с неплащането на две погасителни вноски, без кредитополучателят да бъде уведомяван, както е в настоящия случай, то фактът на неплащане следва да е удостоверен от банката чрез посочване на непогасените вноски, то предсрочната изискуемост на кредита настъпва със самото неплащане на две погасителни вноски.
Ответниците по касация Б. и Д. А. не са депозирали отговор по реда и в срока на чл.276 ал.1 ГПК.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Изводите на въззивния съд не се основават на неправилно произнасяне по посочения въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, а на това, че в представения по делото договор, такова предварително изразено съгласие за липса на уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост не се съдържа.
Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, включително и по аналогичен казус със същите страни, касаторът “А. Б., чрез “А. банка – клон България” смесва понятията “настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост” и “обявяване на кредита за предсрочно изискуем”. Многократно ВКС е имал случай да се произнесе, а и в представените съдебни актове това становище се съдържа, че когато в договора обявяването на кредита за предсрочно изискуем е предвидено диспозитивно, в този случай обявяването на предсрочната изискуемост съставлява действие, предхождащо сезирането на съда. Доказателства за такова отправено изявление следва да бъдат представени като приложение към заявлението. Не се изисква предхождащо заявлението изявление/уведомяване, само в случай, че още при сключването на договора (и това е отразено в съдържанието му), кредитополучателят предварително е изразил съгласие при неплащането на анюитетните вноски кредитът автоматично да стане изискуем. Нито в чл.20, нито в чл.21 на договора се съдържа такова предварително изразено съгласие (каквото е твърдението на банката). Терминът „съгласие” в чл.20 препраща към поръчителството по чл.18, а клаузата за уведомяване по чл.21 препраща към чл.19.1 каквато сигнатура в договора, липсва, а самият чл.19 препраща към реда по чл.6 ал.1 от Наредба № 3/2005 год. на Б. за събиране на задължението. Клауза за предварително съгласие, респ. изрично предвидено автоматично настъпване на предсрочната изискуемост в договора не се съдържа.
Не е налице твърдяното противоречие със задължителна практика на ВКС.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 290 от 07.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 94/2010 год. на Силистренския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.