2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр. София, 20.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 12.10.2016- две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1978 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на УМБАЛ [фирма] срещу определение № 351/08.07.2016 г. по ч.т.д.№446/16 на АС-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №758/08.04.2016 г. по т.д. №131 по описа за 2015 г. на ОС-Ст.З., с което е върната въззивна жалба вх.№ 3329/11.03.2016 г. подадена от същия жалбоподател срещу постановеното от ОС-Ст.З. решение по същото дело. .
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на същото.
Ответникът по частната жалба не изпраща отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че на настоящия жалбоподател УМБАЛ [фирма] в качеството му на въззивник, подал въззивна жалба вх. № 3329/11.03.2016 г. е връчено на 23.03.2016 г. съобщение с указанията от администриращия съд за внасяне в едноседмичен на държавна такса в размер на 1085 лева по въззивната жалба по сметка на САС, но от страна на жалбоподателя този недостатък не отстранен в законовия едноседмичен срок за това. Преценено е, че съобщението е връчено при спазване на разпоредбата на чл. 50 ал.3 ГПК- на служител или работник, в канцеларията и при посочване на името и длъжността. Това се вижда от съдържанието на приложения отрязък за съда, в който лицето фигурира като В. Г.-деловодител и от страна на самия жалбоподател не е оспорено самото съществуване на лице на такава длъжност, нито самия факт на връчването.
С оглед изложеното въззивният съд е потвърдил обжалваното разпореждане като законосъобразно.
В изложението по чл.284 ал.3,т1 ГПК на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, от страна на жалбоподателите се формулират като правни въпроси от значение за изхода по конкретния процесуален спор два такива : за дефиниране на термина „канцелария” и кръга на лицата , на които следва да става връчването, според разпоредбата на чл.50 ал.3 ГПК.
Твърди се,че по тези въпроси е налице предпоставката за допускане до касация по чл.280 ал.1, т. 3 ГПК, т.е. същите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. не споделя това твърдение по следните съображения:
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като разпоредбата на чл.50 ал.3 ГПК е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване и с оглед правна прецизност, следва само да се отчете, че е спазена напълно при прилагането й в настоящия случай.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 351/08.07.2016 г. по ч.т.д.№446/16 на АС-Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.