5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. София, 14.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 май , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №171/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] – [населено място] срещу решение № 150 от 13.07.2017 г. на АС-Велико Търново по в.гр.д. №207/2017 г., с което е отменено първоинстанционното решение № 57 от 07.02.2017 г., постановено по гр.д. № 565/2015 г. на ОС-Русе, и вместо него е постановено друго, с която е отхвърлен искът на касатора срещу В. С. Д., Е. Т. Д. и двамата от [населено място] и Д. Г. Т. и Т. С. Т. от [населено място] с правно основание чл.195 ал.1,предл.1 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нот.акт №138, т.4, рег.№10083 , дело №668/26.10.2015 г. на нотариус Р.П. с р-н на действие РС-Р. , по силата на който ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху поземлен имот-нива с площ от 3 001 кв.м.с идентификатор 63427,299.18 по ККР на [населено място], находяща се в м. С. Б., както и обективно съединеният иск за връщане на продажната цена в размер на 176 024 лева и разноските по продажбата в общ размер на 6 804,20 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за: противоречие с материалния закон,необоаснованвост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии по чл.280 ал.1,т.1,т2 и т.3 ГПК/ ред. преди изм. в ДВ бр.86/2017 г. за допускане до касация.
От страна на ответниците по КЖ са постъпили писмени отговори със становища за липса на основание за допускане до касация.Претендира се присъждане на разноските пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е в размер над 20 000 лева намира, че касационната жалба в тази част е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение, с което е счел за неоснователни горните искове, съдебният състав се е позовал на следното:
По силата на сключен между страните по спора договор за покупко-продажба на недвижим имот по нот.акт №138, т.4, рег.№10083 , дело №668/26.10.2015 г. на нотариус Р.П. с р-н на действие РС-Р. , ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху поземлен имот-нива с площ от 3 001 кв.м.с идентификатор 63427,299.18 по ККР на [населено място], находяща се в м. С. Б.. В издадената във връзка с продажбата скица № 15-450765-16.10.2015 г. на имота е отбелязано,че няма издадена заповед за изменение на ККР и трайното предназначение на територията е земеделска с начин на ползване-нива. Същото се отнася и за скица на поземления имот,изд. на 08-09.2016 г. . Въз основа на заявление за достъп до обществена информация от страна на ищцовото дружество с решение от 04.05.2016 г. по чл.28 ал.1 ЗДОИ на последното е предоставена заповед РД01/295/20.01.2009 г. на Кмета на [община] за одобрен план за застрояване на съседния на закупения недвижим имот ПИ 63427.299.37 и съответния графичен материал.От последните се установява,че за последния имот била определена зона за техническа инфраструктура/ локално платно/ с ширина 12 м. която засяга и процесния имот , като последният, според предвижданията на плана няма да има пряк достъп до главния път, а ще се обслужва от локално платно. Според твърденията на ищеца, тези обстоятелства представляват скрити недостатъци на закупения от тях имот, които съществено се отразяват на неговото обикновено или предвидено в договора предназначение, за които продавачите са знаели и съзнателно са укрили при сключване на договора за продажба, поради което и следва да отговарят в хипотезата на чл.195 ал.1, предл.1 ЗЗД. Като такова договорено предназначение се навежда, намерението на ищцовото дружество да построи в имота шоу- рум за селскостопанска техника и склад, като предвиденото в плана изграждане на зона за техническа инфраструктура/ локално платно/ с ширина 12 м., засяга и процесния имот , доколкото, според предвижданията на плана, последният няма да има пряк достъп до главния път, а ще се обслужва от локално платно, като пряката видимост ще се нарушава от предвидената с плана зелена зона.
При цялостно възприемане на горната фактическа обстановка, съдът е счел , че същата не осъществява фактическия състав на хипотезата на правната норма в разпоредбата на чл.195 ал.1,предл. 1 във връзка с чл.193 ЗЗД по следните съображения:
Преди всичко наведеният от ищеца недостатък на вещта: влязла в сила заповед РД01/295/20.01.2009 г. на Кмета на [община] за одобряване план за застрояване на съседния на закупения недвижим имот ПИ 63427.299.37 не е от категорията „съществено засягащи нейната годност за обикновено то и/или предвиденото в конкретния договор употребление”, каквото е изискването в чл.193 ал.1 ЗЗД. Това е така, доколкото по изразената в самия нотариален акт, обективиращ договора за продажба, воля на страните имотът е описан като поземлен такъв-нива с площ от 3 001 кв.м.с идентификатор 63427,299.18 по ККР на [населено място], находяща се в м. С. Б.. Никъде в самия договор не е придадено по волята на страните предназначение на имота, различно от отразеното в самия договор. Подобни уговорки не се установяват по категоричен начин и от показанията на разпитаните свидетели. Според съда, дори не е доказано влизането в сила на горната заповед на Кмета на [община] за одобряване план за застрояване на съседния на закупения недвижим имот ПИ 63427.299.37. . Излагат се и съображения за това, че след сключване на сделката, ищецът-купувач не е проверил своевременно статута на имота , с оглед намеренията за застрояване и да уведоми своевременно ответниците-продавачи за нередности в тази насока,поради което дори и да беше налице твърдяния съществен недостатък, то продавачите не носят отговорността на основание чл.195 ЗЗД.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящите две са формулирани следните групи въпроси:
1. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка доклада по делото, за връзката между исковете по чл.193 и чл.87 ЗЗД и за разпределението на доказателствената тежест по тези искове/в-си №№ 3,15,16/ .
2. За значението на представения заверен препис от заповедта на кмета на общината за одобряване на план за застрояване относно нейното влизане в сила, за приложението на чл.193 ал.3 ЗЗД относно обективната отговорност на продавача за скрити недостатъци., представлява ли съществен недостатък на закупения имот бъдещото отчуждаване на част от имота, при доказване на бъдещите намерения на купувача да застрои имота с шоу-рум и склад за продажба на селскостопанска техника , представлява ли наличието на застроителен план за съседния имот съществен скрит недостатък/ в-си №№6,12,13,14/, и дали това, че намеренията на купувача не са отразени в договора, е пречка за отговорността на продавачите по чл.195 ал.1,вр. с чл.193 ал.1,предл.1 ЗЗД, какъв е срокът по чл.194 ЗЗД за купувача да прегледа имота за скрити недостатъци, съответно: от кога тече срока по чл.197 ЗЗД.
В изложението липсва прецизно посочване, към кой от допълнителните критерии за преценка по чл.280 ал.1, т.1,2,3 ГПК касаторът съотнася тези въпроси.
Въпросите от първата група не се явяват обуславящи изхода по спора, доколкото допускането от първоинстанционния съд на подобни процесуални нарушения не са били своевременно наведени от страна на ответника, било то в отговора на въззивната жалба, било то в насрещна евентуална такава, подадена от негова страна и съдът изобщо не е формирал правораздавателната си воля въз основа на отговорите им.
Втората група въпроси в изложението на касатора са основани на фактите по конкретното дело и са по приложението на материалния закон, което се отнася към основанията за касиране-чл.281 т.3 ГПК, а не към тези по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация.
Отговорът им не би обусловил различно разрешаване на спора, доколкото основните съображения на съда да счете исковете за неоснователни са: заповедта РД01/295/20.01.2009 г. на Кмета на [община] за одобряване план за застрояване на съседния на закупения недвижим имот ПИ 63427.299.37 не е от категорията съществено засягащи годността за обикновено то и/или предвиденото в конкретния договор употребление на процесния имот , доколкото същият е закупен като земеделски такъв и не се установява в самия договор , че по волята на страните същият е имал предназначение за застрояване по твърдения от ищеца начин.
Следователно не се обосновава основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
В полза на ответниците по КЖ В. С. Д., Е. Т. Д. следва да се присъдят разноски пред настоящата инстанция в размер на 2 600 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство, а в полза на Д. Г. Т. и Т. С. Т.-в размер на 3600 лева на същото основание, с оглед приложените към отговорите на въззивната жалба договори за правна помощ с отбелязване в тях на съответните плащания на горните суми.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 13.07.2017 г. на АС-Велико Търново по в.гр.д. №207/2017 г..
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на В. С. Д., Е. Т. Д. сумата от 2600 лева, а на Д. Г. Т. и Т. С. Т. от [населено място] сумата от 3600 лева-разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.