3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
Гр.София, 18.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 2557 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. М. Л., [населено място] срещу определение № 735/06.03.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 712/13г. от Пловдивския окръжен съд, с което е отменено определение от 15.02.2013г. по гр.д.№ 16195/13г. на Пловдивския районен съд и е допуснато обезпечение на предявения иск от [фирма], [населено място] против частния жалбоподател чрез налагане на запор върху дружествените дялове от капитала на [фирма].
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1ГПК.
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.391 ГПК за допускане на обезпечението.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Според частния жалбоподател касационното обжалване следва да се допусне за произнасяне по въпросите за наличието на обезпечителна нужда по иска по чл.135 ЗЗД при предявен друг иск по чл.135 ЗЗД и за ограничаването на имуществени права на стойност, по-висока от вземането. Поставен е и процесуалният въпрос за допустимостта на повторно искане за налагане на обезпечителна мярка.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията,дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивния акт и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Заявленията на частния жалбоподател в изложението не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът за наличието или липсата на обезпечителна нужда при направено искане за допускане на обезпечение се преценява конкретно от решаващия съд, а не изисква тълкуване на правна норма, поради което и съдебната практика не би могла да се уеднакви по начин, приложим при всички случаи на подадени молби за обезпечение. Въпросът за обезпечителната нужда при предявен друг иск по чл.135 ЗЗД не е обусловил изводите на въззивния съд, поради което е без значение за спора. Процесуалният въпрос за невъзможността да се иска повторно обезпечение и съответствието на въззивното определение с определение № 664/12.08.2011г. по ч.т.д.№ 545/11г. на ІІ т.о. предпоставя несъществуването на новооткрити или нововъзникнали обостоятелства по твърдението на молителя. Посоченото определение на ІІ т.о. на ВКС не представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС, но независимо от това, при първоначалното произнасяне въззивният съд е отказал допускане на обезпечение на иска, тъй като не са били представени доказателства за принадлежността на дружествените дялове, чийто запор се иска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение 735/06.03.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 712/13г. от Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: