Определение №534 от 41473 по ч.пр. дело №2626/2626 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
Гр.София, 18.06.2013 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова

при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 2626 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 568/12.03.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 919/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 16.01.2013г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 1338/08г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Г. В. М., [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че условие за съществуването и упражняването на правото на иск по чл.145 ТЗ е взето решение на общото събрание на съдружниците по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. В случая, решение в посочения смисъл не е било взето и исковата молба не би могла да се счита за решение на общото събрание за предявяване на иск срещу управителя.
Частният жалбоподател поставя въпросите за необходимостта от решение на общото събрание по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за допустимостта на иска по чл.145 ТЗ в случай, че дружеството е от двама съдружници, за необходимостта от писмено решение на общото събрание и за прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ, както и процесуалния въпрос за възможността съдът да отмени хода по същество и да прекрати производството по делото, след като е приел, че искът е допустим.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По поставените въпроси за необходимостта от решение на общото събрание на съдружниците по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ са постановени решение № 41/29.04.2009г. по т.д.№ 669/08г. на ВКС, І т.о. и решение № 115/27.11.2012г. по т.д.№ 61/11г. на ВКС, ІІ т.о. Според даденото разрешение, което се споделя изцяло от състава на ВКС, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ е взето решение на общото събрание на съдружниците за търсене на имуществена отговорност от управителя на дружеството. Отговорът на този въпрос включва имплицитно и отговорите на поставените от касатора въпроси за формата на решението и начина на формирането на волята на общото събрание, независимо от членския състав на дружеството. Относно въведения процесуален въпрос разпоредбите на ГПК за служебната проверка на допустимостта на иска са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 568/12.03.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 919/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар