Определение по т. д. № 189/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№535
София, 08.07.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 189 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от К. И. Б. и Т. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 1367/11.11.2009 г. по гр. д. № 1902/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 1256/19.03.2009 г. по гр. д. № 792/2007 г. на СГС, с което са отхвърлени исковете на жалбоподатебите срещу Д. Немски и С. Немска за обявяване за нищожен на основание чл. 26 ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], вилна зона С. – Д. и за прогласяване нищожността на основание чл. 472 ГПК /отм./ на нотариално действие за извършване на нотариален акт № 54, том І, рег. № 2593, дело № 51/21.04.2004 г. на нотариус Е. Е., с район на действие СРС.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, като се изброяват общи недостатъци на съдебната система и на съдебния състав, както и разменена кореспонденция между жалбоподателите и различни институции по повод изпращани сигнали за нарушения и пр.
Касаторите не са формулирали значимите въпроси, които следва да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. Въпросите за допустимостта жалбоподателите са свели до ”допустимо ли е поставянето на съдебната система на РБългария в ролята на защитник на икономическите интереси на един олигарх – ответникът по делото, чието благоразположение е било закупено от [фирма], като на практика му е подарила единственото ми жилище, предмет на делото за обявяване нищожност на нотариален акт…” или “допустимо ли е постановяване на решение, което в никакъв случай не допринася за установяване на върховенството на закона и издигането на престижа на съдебната власт, а тъкмо обратното”.
В допълнителна молба от 04.01.2010 г. жалбоподателите са посочили, че ”основният материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС е, че страните по всяко правоотношение дължат да упражняват правата си по начин, който да позволи реализирането на признатите им от закона интереси”.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо посочените процесуалноправни и/или материалноправни въпроси, разрешени с обжалваното решение, да са обусловили изводите на съда по спорното материално право /ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият състав на ТК, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне. В изложението, жалбоподателите не са поставили основни въпроси, свързани с допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК, не са посочени, представени влезли в сила решения на съдилищата, нито се поддържа и обосновава липсата на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържаната от жалбоподателите насока.
В тази връзка, е необходимо да се посочи, че основанията за достъп до касационно обжалване в конкретния случай следва да бъдат свързани с предмета на въззивното решение и разрешените с него процесуални и материалноправни въпроси, а не с преценка на състоянието на съдебната система изобщо , а публикациите в пресата в тази връзка не съставляват доказателства за допускане на касационно обжалване.
Освен това, въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1367/11.11.2009 г. по гр.д. № 1902/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: