11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр. София, 28.08.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
А. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1013 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Ф. К. Ч. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. А. срещу решение № 303 от 22.12.2016г. по в. т. дело № 520/2016г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, ІІ състав, с което е потвърдено решение № 278 от 22.04.2016г. по т. дело № 1262/2015г. на Варненски окръжен съд и Ф. К. Ч. е осъден да заплати на ответника [фирма], [населено място] сумата в размер 1 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Ф. К. Ч. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетите по т. 1, т. 5, т. 7 и т. 8 решения на проведено на 31.07.2015г. Общо събрание на акционерите на ответното дружество и иск с правно основание чл. 71 ТЗ за осъждане на ответното дружество да извърши вписване в книгата на акционерите на придобитите от Н. Р. И. с 23 броя акции и С. Н. С. с 69 броя акции и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер 1 500 лв. – направени разходи за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
По отношение на иска по чл. 71 ТЗ:
1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото и длъжен ли е да изложи мотиви защо ги отхвърля когато счита, че са неоснователни? – противоречие с т. 19 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. №1975/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др. /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/.
2. Дали може собствените решаващи изводи на съда, които са обусловили постановяването на крайния му акт, да противоречат на приетите от съда за установени обстоятелства по делото, при положение че не се касае за очевидна фактическа грешка? Може ли собственият решаващ извод на съда, обусловил изхода на обжалваното решение да противоречи на възприетото от съда за установено по делото? – въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, обективирана в т. 12 на Tълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 173/15.07.2013 г. по гр. д. № 1131/2012 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. /основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
По отношение на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ:
1. Дали решението на Общото събрание на акционерите на ответното дружество за попълване на членствения състав на Съвета на директорите в хипотезата на чл. 231, ал. 4 ТЗ е породило правно действие във вътрешните отношения на акционерите преди датата на вписването му в Търговския регистър? – даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение 68/07.02.2005 г. по гр. д. 680/ 2004 г. на ВКС, ТК, решение № 81/28.11.2011 г. по т. д. № 674/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 797/ 20.12.2010 г. по т. д. 674/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Дали е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 229, т. 2 ТЗ предвид обстоятелството, че в гласуването „en block“ по т. 5 от дневния ред /за освобождаване от отговорност на съвета на директорите/ са взели участие и акционерите С. С. и И. Д., предвид обстоятелството, че съшите са членове на СД? – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 493/03.06.2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
3. Задължено ли е дружеството чрез управителните си органи да предостави на миноритарните акционери информацията, касаеща т. 1, т. 5 и т. 7 по дневния ред? Непредоставянето на информация, касаеща т. 1, т. 5 и т. 7 по дневния ред съставлява ли неизпълнение на задължението на управителните органи да предоставят информация и това препятства ли информираното упражняване право на глас на миноритарния акционера Ч.? Нарушава ли се принципът за равно третиране на акционерите, когато на миноритарния акционер Ч. не е предоставена информацията и писмени материали, касаещи т. 1, т. 5 и т. 7 по дневния ред с оглед невъзможността му да упражни информирано право на глас? Според касатора въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 264/01.10.2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. По отношение на тези материалноправни въпроси касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че същите са решени в противоречие с основни правни принципи и от произнасянето на ВКС зависи законосъобразното решаване не само на конкретния случай, а на дела с подобен предмет поради принципния им характер. Счита, че решаването на посочените въпроси ще доведе до правилно прилагане на закона и развитие на правото, което от своя страна ще обогати търговската съдебната практика, предвид недостатъчно размитата пазарна икономика и традиции в корпоративното управление и липсата на достатъчна съдебна практика по въпросите, свързани с упражняването от акционерите на право на глас и на сведения в контекста на процесните хипотези. Поддържа, че формулираните в т. 3 от изложението въпроси ще дадат своя принос за развитие на правото в посочената материя, доколкото основа за законосъобразното упражняване на тези неимуществени права е спазването на основните принципите за прозрачност и разкриване на информация относно важни аспекти от функционирането и управлението на едно акционерно дружество.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. С. Т. и адв. А. Р. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт поради следните съображения:
По отношение на иска по чл. 71 ТЗ:
Първият процесуалноправен въпрос не обосновава извод за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е обсъдил всички относими към правилността на първоинстанционното решение доводи на касатора /въззивник/ съгласно приетото в посочената от последния съдебна практика.
Въззивният съд не се е произнесъл по втория, посочен от касатора процесуалноправен въпрос, поради което липсва общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос ответникът поддържа и становище, че двата извода на въззивната инстанция са правни, а не фактически, поради което не може да се поставя въпросът за противоречие между установена фактическа обстановка и окончателни правни изводи. Излага и съображения, че въззивният съд не е приел за установени такива факти и обстоятелства, които да противоречат на крайния му извод за неоснователност на иска по чл. 71 ТЗ.
По отношение на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ:
Първият, посочен от касатора, материалноправен въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 690/03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, ТК.
Относно втория материалноправен въпрос ответникът поддържа, че същият не е включен в предмета на спора, не е обусловил крайните изводи по съществото на делото като въззивният съд не се е произнесъл по него, поради което липсва общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Счита също, че разпоредбата на чл. 229 ТЗ не е нарушена като излага конкретни съображения.
Според ответника формулираните от касатора в т. 3 от изложението въпроси не са правни, а фактически, касаят конкретиката на спора и по същество представляват оплакване срещу правилността на въззивното решение. Ответникът поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по тези въпроси и същите не са обусловили крайните му изводи по съществото на спора.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и изложението са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че на 31.07.2015 г. е проведено ОСА на [фирма], след взето решение на управителния орган на дружеството за провеждане на редовното годишно ОСА, за които са изготвени Протоколи от 15.06.2015 г. и от 31.07.2015 г. В Търговския регистър по партидата на дружеството на 26.06.2015 г. е вписана поканата за свикване на общото събрание със съответния дневен ред, съдържащ 11 точки след допълването им по искане на ищеца. Въз основа на съдържанието на поканата съдебният състав е установил, че писмените материали във връзка с обявения дневен ред са предоставени на разположение на акционерите в офиса на дружеството, а съобразно констативния протокол, съставен от помощник – нотариус Ж. В. с район на действие РС – [населено място], е приел, че решенията на ОСА са взети при изискуемите кворум и мнозинство, по предварително обявения дневен ред. Констатирал е, че ищецът е взел участие в проведеното ОСА чрез упражняване на правото на глас лично като собственик на 22 529 броя акции и като пълномощник на Н. Р. И. и С. Н. С. по общо 92 броя акции. Въззивната инстанция е кредитирала обясненията на свидетелите Д. А. и Т. Я. относно релевантни за спора факти, свързани с процедурата по провеждане на ОСА.
По предявения конститутивен иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ:
Съдебният състав е приел, че искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ е допустим като предявен в установения по чл. 74, ал. 2 ТЗ срок и при наличие на активна материалноправна легитимация на ищеца в качеството му на акционер в ответното дружество.
Относно въведените от ищеца обстоятелства, касаещи решенията по т. 1 и т. 5 от проведеното на 31.07.2015 г. ОСА, въззивният съд е изложил съображения, че засягат въпроси по целесъобразност, за които съдебен контрол е недопустим. Дали ще бъде взето решение за приемане на отчета на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2014 г. /т. 1/ и изходът от гласуването по това решение зависи единствено от вътрешното убеждение на всеки отделен акционер, респективно от необходимия за вземане на решението кворум, но не и от други фактори. Въпросът дали ще се освободят от отговорност членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2014 г. или не /т. 5/ е недопустимо да се поставя за преценка от съда, доколкото също представлява въпрос по целесъобразност на решението на ОСА, който е извън обхвата на съдебната проверка, която се свежда до съответствието на проведеното ОСА и неговите решения с императивни норми на закона и устава.
Относно незаконосъобразното свикване на ОСА, направено от СД с членствен състав под минимално определения в закона, въззивната инстанция е приела, че решението от 31.07.2014 г. за избор на трети член на СД е породило действие във вътрешните отношения в дружеството още с вземането му.
За да направи извод, че е налице законосъобразност на решението по т. 7 от дневния ред за освобождаване на досегашния СД и избор на нов, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че с обявяването на поканата, съдържаща предложение за решения и придружена от материали, дружеството е предприело изпълнение на гарантирано право на информация /чл. 224, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ/ и ефективно участие в колективния орган на АД /чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ/. Въз основа на представените доказателства е приел, че писмени материали са били предоставени на разположение на акционерите, включително и тези, представени от ищеца по допълнените точки от дневния ред /т. 8 – т. 11/, а снабдяването със същите зависи от личната преценка на акционерите по упражняването на правото им на осведоменост и на глас. Поради това е заключил, че правото на информираност на акционерите не е нарушено и не предпоставя отмяна на решенията на ОСА.
Въззивният съд е изложил съображения за ирелевантност към настоящото производство на твърденията на ищеца за членуване на един от членовете на СД – И. Д. в синдикална организация, тъй като този факт не може да доведе до незаконосъобразност на взетото решение от ОСА. Приел е, че въпросът дали писмените материали са били достатъчно пълни или не се отнася до целесъобразността на взетото решение, която не подлежи на съдебен контрол.
Посочил е също, че промяната в състава на СД, обявена като проект за решение в поканата по т. 7 от дневния ред, по естеството си предполага освобождаване на част или целия дотогавашен състав и избор на нови членове. Според съдебния състав разпоредбата на чл. 221, ал. 1, т. 4 ТЗ не визира определени основания, на които върховният орган – ОСА да може да упражнява своя изрична и неотменима компетентност да овластява управителните органи, респективно и да оттегля доверието си от тях. Изложил е съображения, че ако ОСА е считало, че мотивацията на предлагащия тези лица е непълна или неясна, е следвало този факт да се отрази в протокола, като се отложи вземането на съответното решение, което в настоящия случай не е осъществено.
Относно твърдяната незаконосъобразност на взетото решение по т. 8 от ОСА, касаеща отмяната на решението на СД от 26.08.2014 г. да се увеличи капитала на ответното дружество чрез издаване на нови акции, въззивният съд е приел, че писмени материали са били предоставени на разположение на акционерите, а снабдяването със същите зависи от личната им преценка по упражняването на правото им на осведоменост и на глас. Поради това е заключил, че правото на информираност на акционерите не е нарушено и не предпоставя отмяна на решенията на ОСА. Съдебният състав е посочил, че са му известни съдебните актове по въпроса /решение № 174 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1559/2014 г. на Окръжен съд Варна и решение № 237 от 11.08.2015 г. по в. т. д. № 299/2015 г. на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 872 от 02.12.2016 г. по т. д. № 3260/2015 г. на ВКС/, в които е прието за установено несъществуването на заявеното за вписване по партидата на дружеството увеличаване на капитала чрез издаване на нови 26 300 акции, поради нищожност на същото решение на СД от 26.08.2014 г., чийто отказ за отмяна се атакува в настоящото производство по реда на чл. 74, ал. 1 от ТЗ. Поради това, че определението от 02.12.2016 г. по т. д. № 3260/2015 г. на ВКС е постановено след приключване на устните състезания по делото пред въззивната инстанция, същото не е съобразено при постановяване на въззивния съдебен акт.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 71 от ТЗ:
Въззивният съд е преценил правния интерес от предявяването на иска с оглед твърденията на ищеца за нарушаване на неимуществените му права, свързани с вписването в книгата на акционерите на придобитите акции от Н. Р. И. и С. Н. С.. Съобразил е, че само по себе си вписването в книгата на акционерите на придобиването на акциите не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на същите, тъй като джирото поражда целения транслативен ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции права – лични и имуществени, възникват за титуляра независимо от последващото вписване в книгата на акционерите.
За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 71 ТЗ, решаващият съдебен състав е приел, че не е налице осъществено бездействие по смисъла на чл. 179, ал. 2 ТЗ от страна на Съвета на директорите на ответното дружество. Изложил е съображения, че дружеството е осъществило активно поведение като е разгледало молбата на ищеца за вписване и е дало указания за предоставяне на допълнителни данни. Поради това и с оглед отсъствието на доказателства за надлежно изпълнение на указанията на органа на дружеството в цялост въззивната инстанция е направила извод, че ищецът не следва да черпи права от своето бездействие.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни за спора материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да конкретизира и уточни посочените от касатора правни въпроси.
По отношение на иска по чл. 71 ТЗ:
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 71 ТЗ по процесуалноправния въпрос по т. І.1 от изложението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като по отношение на него въззивният съд не е процедирал в противоречие с постоянната практика на ВКС. Релевираните от касатора – въззивник в производството пред Варненски апелативен съд оплаквания и доводи във въззивната жалба по иска с правно основание чл. 71 ТЗ, по отношение на които твърди в изложението, че не са обсъдени от въззивния съд, и с които обосновава посочения в т. І.1 процесуалноправен въпрос, се отнасят до обема на проверката, която следва да извърши С. на директорите преди вписване в книгата на акционерите на обстоятелствата по чл. 179, ал. 1 ТЗ, в случая промяната на собствеността на акциите. Решаващият съдебен състав, приемайки въз основа на представените доказателства в първоинстанционното производство, че дружеството е разгледало молбата на ищеца за вписване и е дало указания за предоставяне на допълнителни данни, с което е осъществило активно поведение по чл. 179, ал. 2 ТЗ, на практика е възприел тезата, че органът по чл. 179, ал. 2 ТЗ /в случая С. на директорите на ответното АД/ има право да извършва направената проверка, във връзка с която са дадените на ищеца указания. Преценката дали направеният извод е законосъобразен и дали установените факти съответстват на доказателствата по делото не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК, тъй като е относима към правилността на обжалваното въззивно решение. Направените оплаквания, че при подробно обсъждане на доводите във въззивната жалба въззивната инстанция би стигнала до друг извод представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формулираните от касатора в т. І.2 от изложението към касационната жалба въпроси не отговарят на основното изискване за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Въззивният съд не е приел за безспорно, че джирата, направени от Н. Р. И. и С. Н. С. са породили транслативен ефект. Изложените от решаващия съдебен състав съображения, че „само по себе си вписването в книгата на акционерите на придобиването на акциите не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на същите, тъй като джирото поражда целения транслативен ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции права – лични и имуществени, възникват за титуляра независимо от последващото вписване в книгата на акционерите” представляват правни доводи при извършване на преценката на правния интерес от предявяването на иска по чл. 71 ТЗ с оглед твърденията на ищеца за нарушаване на неимуществените му права, свързани с вписването в книгата на акционерите на придобитите акции от Н. Р. И. и С. Н. С., но не и приети за безспорно установени факти на прехвърляне на акциите от посочените лица на ищеца чрез джиро. Относими към основателността/неоснователността на иска по същество са останалите фактически констатации и правни доводи, които не съответстват на поставените от касатора в т. І.2 от изложението правни въпроси.
По отношение на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ:
Посоченият от касатора в т. ІІ.1 от изложението материалноправен въпрос е от значение за спора, тъй като е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалвания съдебен акт. Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Цитираното от касатора решение № 81/28.11.2011 г. по т. д. № 674/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. е неотносимо поради това, че в него е даден отговор на друг правен въпрос, а именно: по приложението на чл. 231, ал. 3 /в редакцията преди изменението й, обн. в ДВ, бр. 84/2000 г./ на Търговския закон и по-конкретно – поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване капитала на еднолично АД с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако това обстоятелство не е вписано в Търговския регистър. Решение № 68/07.02.2005 г. по гр. д. 680/ 2004 г. на ВКС, ТК и определение № 797/ 20.12.2010 г. по т. д. 674/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. не са от категорията съдебни актове, формиращи постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т 1. 1 ГПК и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, съгласно която основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Решение № 68/07.02.2005 г. по гр. д. 680/ 2004 г. на ВКС, ТК не може да се разглежда и като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради това, че в него е обсъден въпросът за действие на решението на Общото събрание на акционерите за изменение на устава на АД относно реда и начина на прехвърляне на поименни акции и вписването на това обстоятелство в Търговския регистър съгласно чл. 231, ал. 3 ТЗ /в редакцията обн. в ДВ, бр. 100/1997 г./. Спорните по настоящето дело решения на Общото събрание на акционерите на ответното дружество са приети през 2015 г., т. е. при действието на чл. 231 ТЗ след изменението му през 2003 г. /обн. в ДВ, бр. 58/2003 г./, с което законодателят изрично е разграничил в ал. 3 и ал. 4 на чл. 231 ТЗ обстоятелствата, които влизат в сила от момента на вписването им в Търговския регистър от тези, за които вписването има оповестително действие за третите лица.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ по посочения в т. II.2 от изложението материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Този въпрос не е релевантен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него и същият не е формирал и обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Следователно не е налице предвидената в чл. 280, ал. 1 ГПК основна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос по т. ІІ.2 от приложеното към касационната жалба изложение.
Формулираните от касатора в т. II.3 от изложението въпроси не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Първият въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, но не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС. Съдебният състав на Варненски апелативен съд е приел въз основа на събраните доказателства, че писмени материали са били предоставени на разположение на акционерите, включително и тези, представени от ищеца по допълнените точки от дневния ред, а снабдяването със същите зависи от личната преценка на акционерите по упражняването на правото им на осведоменост и на глас. При наличието на постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна,тъй като не е налице промяна в законодателството или обществено-икономическите условия, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите два въпроса по т. II.3 от изложението не съответстват на правните изводи на въззивната инстанция, съгласно които правото на информираност на акционерите не е нарушено и не предпоставя отмяна на решенията на ОСА. Доколко установената от съда фактическа обстановка съответства на доказателствата по делото и дали при тяхното обсъждане въззивният съд е спазил правилата на логическото мислене са въпроси, относими към правилността /обосноваността/ на обжалваното въззивно решение, и в този смисъл представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 1 500 лв., представляваща направени разноски за касационното производство – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 303 от 22.12.2016г. по в. т. дело № 520/2016г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, ІІ състав.
ОСЪЖДА Ф. К. Ч. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх. 5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ – направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: