Определение №55 от 42391 по търг. дело №695/695 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№55
Гр.София, 22.01.2016г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 695 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 731/27.11.14г., постановено по т.д.№ 860/14г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 207/22.05.14г. по т.д.№ 386/13г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 62118.04 лв., представляваща общия размер на платена цена за пренос през разпределителната мрежа за периода от 16.08.11г. до 30.04.13г. и сумата от 30008.47 лв., представляваща общия размер на платена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 16.08.11г. до 30.04.13г. по издадени за периода м.08.11г. до м.04.13г. 22 броя фактури, с които суми ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за исковия период от 16.08.11г. до 30.04.13г. ищецът по иска – настоящ ответник по касационната жалба, е заплатил на касатора освен цената на потребяваната електрическа енергия и цени за пренос и цени за достъп до електроразпределителната мрежа, като присъединен клиент към електропреносната мрежа в подстанция 110/20 кV „К. -1”, собственост на [фирма] чрез собствен електропровод 20 кV. Е. снабдявал предприятието на ищеца чрез четири трансформатора, негова собственост, като [фирма] не е собственик нито на един от елементите от електроразпределителната мрежа, чрез които се осъществява снабдяването на ищеца с електроенергия. Изложени са съображения, че преносът на електроенергия се извършва по собствени на дружеството съоръжения и той понася разходите за поддържката, ремонта и разходите за преноса. Достъпът до електроразпределителната мрежа се осъществявал от друг доставчик – [фирма], който е собственик на подстанцията 110/20 кV „К. -1”, в която реално е границата на собственост, на която е свързан електропроводът на ищеца. Изводите на въззивния съд са основани за заключението на изслушаната техническа експертиза и действащите към исковия период разпоредби на Закона за енергетиката. Според Правилата за търговия с електрическа енергия /отм. ДВ бр. 66/26.07.13г., издадени въз основа на законовата делегация на чл.104 ЗЕ, потребителите, които захранват собствени обекти или други потребители по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното дружество, не дължат цена за пренос, а заплащат единствено цена за достъп на електроенергийния оператор или на разпределителното предприятие (чл.30 ПТЕЕ). Счетено е, че след като ищецът захранва производствените си обекти по мрежи, които са негова собственост и е присъединен на ниво средно напрежение в подстанцията на [фирма], то дължи цена за достъп на електроенергия на системния оператор или на собственика на подстанцията, където реално е границата на собственост, но не и разпределителното предприятие, което в случая не осъществява мрежова услуга по разпределение на електрическа енергия чрез транспортирането й до мястото на присъединяване на електрическото съоръжение – електропровод, собственост на ищеца към електропреносната система.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроси за правното основание, по силата на което крайният снабдител начислява и събира цена за достъп по електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение от потребители на електрическа енергия, присъединени към мрежата със собствени съоръжения; за принадлежността на точката на присъединяване, когато присъединяването на обекта е на ниво средно напрежение, като такава част от електроразпределителната мрежа на лицензианта за разпределение на електрическа енергия на ниво средно напрежение; за липсата на обвързаност на основанието за дължимост на цената за достъп до електроразпределителната мрежа с правото на собственост върху присъединителните съоръжения на потребителя и за задължението на клиент на електроразпределителното дружество, при смяна на доставчика на мрежовото дружество да се регистрира на Пазара за балансираща енергия съгласно уредбата на П..126 от ПЗР на ЗЕ.
Съгласно т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
В случай на позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът следва да посочи норма, прилагането на която налага тълкуване или допълване на законова разпоредба, която не дава отговор на поставения значим за делото правен въпрос.
При така заявените въпроси касаторът не е посочил законова разпоредба, която да се нуждае от тълкуване с оглед разрешаване на поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Касаторът е посочил норми, чието съдържание не било изследвано от въззивния съд, но в същите са посочени правомощията на КЕВР, дадени са легални определения за електроразпределителната система, за електроразпределителна мрежа, за правомощията на оператора на електроразпределителната мрежа и за съдържанието на понятието „средно напрежение”. По тълкуването на посочените норми не съществува противоречие в практиката, не са били спорни по делото и поради това не са обсъждани от въззивния съд. Останалите доводи на касатора представляват обсъждане на начина на формиране на цената и разделянето на „цена мрежа” на „цена достъп” и „цена пренос”, а не до основанието за заплащането им. Първите три въпроса не са мотивирани от неправилна практика по приложението на конкретна норма. Въззивният съд е изложил мотиви относно лицето, което е легитимирано да събира цена за достъп, което е различно от ответника по иска, което е и решаващият извод на въззивния съд. Четвъртият въпрос е изцяло неосносим към спора и се поставя за първи път в изложението към касационната жалба.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 3000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 10.0215г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 731/27.11.14г., постановено по т.д.№ 860/14г. от Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [улица], ет.5 сумата от 3000 лв. (Три хиляди лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.