3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 22.10.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4486 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.В. и [фирма]-гр.В. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 15.04.2014г. по гр.д.№63/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което дружествата са осъдени да премахнат изградената ограда върху [улица], представляваща ПИ 12961.422.70 в отсечката на ОК 32Б и ОК 32В, заключваща се между точки 14-17 съгласно приложение 3 от заключението на вещото лице, неразделна част от решението, която ограда възпрепятства С. Д. С. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имот ПИ 12961.422.60.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като не се е произнесъл по заявените от ищеца и очертаващи предмета на спора обстоятелства и исканията, с които е сезиран, а по други такива.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. Д. С. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието, че решението на първоинстанционния съд е постановено по предявения иск и е процесуално допустимо, тъй като претенцията на ищеца ответниците да бъдат осъдени да премахнат изградената от тях ограда от метални колци и мрежа върху [улица], която му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост, е достатъчно индивидуализирана и касае изградена от ответниците ограда, като предметът на делото с последващото уточнение не е променен. Прието е, че обстоятелството, че в един минал период от време ответниците неколкократно са преграждали [улица]и впоследствие сами са премахвали незаконните заграждения не променя предмета на делото, тъй като към момента на отговора на исковата молба е съществувала само една такава ограда и само тя е била предмет на изследване от съда.
Съгласно указанията по приложението на процесуалния закон досежно необходимостта касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който твърди, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, дадени в т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г., ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване за извършване на служебна проверка по допустимостта на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по предявения иск в рамките на уточнението, направено от предявилото иска лице след като първоинстанционният съд е констатирал, че се касае до повече от едно преграждания по протежение на цялата улица и е дал указания да се уточни за коя ограда и кога поставена е спорът. Извън това правомощие не може да се приеме, че е поставен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да обоснове извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В представеното по делото изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е преразказал извършените от съда и страните процесуални действия по делото, но не е формулирал конкретен въпрос. Изложени са само оплаквания за неправилност и недопустимост на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК, като оплакванията за неправилност не могат да бъдат свързани с конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил правните изводи на съда по основателността на предявения иск, респ. по начина на ценене на доказателствата. Оплакванията за недопустимост на решението също не могат да бъдат свързани с конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, доколкото, както вече беше отбелязано, съдът се е произнесъл в рамките на направеното от ищеца уточнение по предявения иск. Соченото от касатора решение №70/19.04.2011г., постановено по гр.д.№813/2010г. на ІІ ГО на ВКС не може да обоснове извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като със същото е извършена преценка за допустимостта на въззивното решение, основана на несъответствие в индивидуализацията на имота, описан в исковата молба с отразената в диспозитива на решението, какъвто въпрос по настоящето дело не се поставя. Останалите решения на ВКС, на които касаторът се позовава, не разглеждат сходни хипотези, при които уточнението на исковата молба да е било направено след надлежно дадени от съда указания при констатирана нередовност на исковата молба.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 15.04.2014г. по гр.д.№63/2014г. по описа на Окръжен съд-Монтана.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], обл.М.,[жк], [улица], представлявано от управителя П. Д. П. и [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], обл.М., [улица], представлявано от управителя С. И. Й. на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплатят на С. Д. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.М., [улица] сумата 500лв. / петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: