О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 15.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на eдинадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2331/2018 година
Производството е образувано по частни касационни жалби, подадени от „Каигруп” ЕООД, ЕИК[ЕИК] и от Г. К., гражданин на Република Г., с ЛНЧ 10000526567, чрез процесуалните им пълномощници, срещу определение№ 3115 от 26.06.2018 г. по ч.гр.д. № 389/2018 г. на Окръжен съд –Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 1372 от 08.02.2018 г. по гр.д. № 2523/2017 г. на Районен съд – Благоевград за оставяне без уважение на депозирана от „Каигруп” ЕООД молба с вх. № 857/08.02.2018 г. с искане за прекратяване на производството по делото, на основание чл.564, ал.2 ГПК.
В жалбата на „Каигруп” ЕООД се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, тъй като към момента на постановяването му липсва определение по заведеното от молителката гр.дело пред СРС, с което да е допуснато изменение на предявения отрицателен установителен иск в положителен установителен – за установяване правата й върху акциите, чието обезсилване е поискано от РС – Благоевград по реда, предвиден в чл.560 и сл. ГПК. По съображения, подробно изложени от дружеството – частен касатор, се претендира отмяна на въззивното определение и на потвърденото разпореждане на РС – Благоевград, с произтичащите последици – възобновяване на производството по гр.д. № 2523/2017 г. на РС – Благоевград и прекратяването му, поради неизпълнение на предпоставките по чл.564, ал.2 ГПК от страна на молителката.
Дружеството – частен касатор допълнително е приложило изложение на основанията за достъп до касация, в което са поставени процесуалноправни въпроси във връзка изменението на отрицателен установителен иск, както и въпрос относно обхвата на проверката по чл.564, ал.2 ГПК, по които се твърди допълнителната предпоставка по т.1, съответно т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Поддържа се и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В частната касационна жалба на Г. К. е направено искане за касиране на въззивното определение, по аналогични съображения. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпрос, свързан с приложение на чл.564, ал.2, изр.2 ГПК
Върховният касационен съд, Търговска колегия , състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема за процесуално недопустими подадените частни касационни жалби.
Атакуваното въззивно определение не попада в обхвата на подлежащите на обжалване пред ВКС определения по чл.274, ал.3 ГПК. С него не е потвърдено преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. Като неоснователно следва да се прецени твърдението на дружеството частен касатор, че по своя характер разпореждането на първоинстанционния съд представлява определение, с което съдът е отказал да възобнови делото. Искане за възобновяване на образуваното пред РС – Благоевград охранително производство не е направено в молбата на „Каигруп” ЕООД, а е заявено единствено искане за прилагане на предвидените в чл.564, ал.2, изр.2 ГПК последици за молителя – прекратяване на производството по обезсилването поради непредставяне на доказателства за предявяване на предвидения в чл.564, ал.2 ГПК иск от молителката Фиданка С. за установяване на правото й върху ценните книги, чието обезсилване е поискала. В случая следва да се отчете характерът на производството по обезсилване на ценни книжа и съответно неприложимостта на правилата на исковото производство за спиране, възобновяване и прекратяване /чл.540 ГПК/. В практиката на ВКС, надлежно публикувана в правно-информационните системи, е налице произнасяне по недопустимостта на касационния контрол срещу определение за спиране по чл.564 ГПК именно с оглед неприложимостта на чл.229 – 231 ГПК. Не без значение са и правните последици от разпореждането на районния съдия, с което е отказал да приложи чл.564, ал.2, изр.2 ГПК, като прекрати охранителното производство. Поради това, не би могло да се прилага по аналогия тълкуването, дадено в т.5 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, а ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо в частта, в която е налице произнасяне по обжалваемостта на отказ да се издаде охранителен акт / чл.538 ГПК/.
Частната касационна жалба, депозирана от Г. К., е недопустима и поради това, че той не е легитимиран да обжалва въззивното определение, потвърждаващо разпореждане на първата инстанция, с което съдът се е произнесъл по молба с вх. № 857/08.02.2018 г. По делото липсват данни К. да е атакувал последващото разпореждане на РС-Благоевград за произнасяне по негова молба с вх. № 1177/22.02.2018 г. и съответно това разпореждане не е било предмет на образуваното пред ОС-Благоевград частно производство.
В образуваното пред ВКС частно производство се дължи произнасяне по допустимостта на касационния контрол, преди произнасяне по основанията за достъп до касация и евентуално, по правилността на атакуваното определение. С оглед на изразеното по-горе становище за недопустимост на частните касационни жалби, настоящият състав не се произнася по допустимостта на въззивното определение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните касационни жалби, подадени от „Каигруп” ЕООД, ЕИК[ЕИК] и от Г. К., гражданин на Република Г., с ЛНЧ 10000526567, срещу определение№ 3115 от 26.06.2018 г. по ч.гр.д. № 389/2018 г. на Окръжен съд –Благоевград.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: