О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр. София, 10.04.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 396/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. Ц. И., Л. Е. С. – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на законните си представители М. М. П. и Е. К. П., и П. И. С. – малолетен, действащ чрез законните си представители М. М. П. и Е. К. П., и тримата чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 294 от 19.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 407/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 722 от 07.08.2019 г. по т.д. № 30/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК на производството по предявените от частните касатори против ЗД „Бул Инс“ АД субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД до приключване на наказателното производство по ДП № 218/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – П. с влязла в сила присъда или влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство.
В частната касационна жалба се излагат доводи, че определението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, незаконосъобразно и необосновано, поради което се претендира неговата отмяна. Частните жалбоподатели навеждат оплакване, че в противоречие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че образуваното досъдебно производство представлява основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържат, че за да се приложи разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът, който разглежда гражданскоправния спор, следва да констатира престъпни обстоятелства от значение за правилното решаване на спора и невъзможност тези обстоятелства да бъдат установени в самото гражданско производство. Излагат доводи, че образуваното по повод на увреждащото пътнотранспортно произшествие досъдебно производство не обосновава приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, както и че не съществува процесуална пречка вината и противоправното поведение на водача да бъдат установени в производството по разглеждане на исковете по чл. 432 КЗ. По подобно развити съображения в посочения смисъл се моли обжалваното определение да бъде отменено.
Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определението е основано на следния процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, разрешен според жалбоподателите в противоречие с практика на ВКС, обективирана в определение № 604 от 22.10.2012 г. по ч.т.д. № 592/2012 г. на І т.о. и определение № 782 от 29.11.2013 г. по гр.д. № 7165/2013 г. на ІV г.о., а именно: Фактът, че една от страните по делото твърди наличието на престъпни обстоятелства и по неин сигнал е образувано досъдебно производство за проверка дали евентуално има извършено престъпление, съставлява ли основание по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на исковото производство? Допълнително се аргументира, че е налице и селективният критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуален пълномощник, който не изразява становище по заявените основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, а развива аргументи само относно правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите в частната касационна жалба и изложението към нея, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирани страни, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е споделил мотивите на първата инстанция. Съобразил е, че производството по т.д. № 30/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е било образувано по искова молба на ищците срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на всеки от тях на сумата от по 300 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени им неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка – Е. Т. С., настъпила при ПТП на 26.10.2018 г. при твърдяна отговорност за процесното ПТП на водача на лекия автомобил – В. М. П., т.е. предмет на производството е претенцията на ищците спрямо застрахователя на гражданската отговорност на делинквента. Отчел е, че по делото са приложени две писма от Окръжна прокуратура – П., с вх. № 4699 от 19.04.2019 г. и с вх. № 9051 от 02.08.2019 г., от съдържанието на които е заключил, че във връзка с настъпилото на 26.10.2018 г. ПТП и смъртта на Е. Т. С. е било образувано ДП № 218/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – П. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, срокът по което е бил удължен с два месеца, считано от 26.06.2019 г.
При тези данни е приел, че по аргумент от чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощието да установява инцидентно по повод на иска факта на престъпление, извън посочените в нормата хипотези, и когато те не са налице, но установяването на факта на престъплението е от значение за решаване на гражданския спор, производството по делото се спира. На основание чл. 300 ГПК, по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, евентуална присъда или споразумение ще бъдат задължителни за разглеждащия спора за репариране на вредоносните последици от деликта граждански съд. В конкретния случай, съставът на въззивния съд е приел, че се касае до установяване факта на престъпление, който не може самостоятелно да бъде изследван от гражданския съд с оглед идентичността на деянието, предмет на образуваното досъдебно производство, представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента.
За несъстоятелни е приел доводите в частната жалба, че липсват констатации на първоинстанционния съд за наличието на престъпни обстоятелства по делото, които имат значение за правилното решаване на правния спор, нито пък същите могат да бъдат имплицитно изведени от движението по делото до момента, както и от доказателствата по делото.
По тези съображения и като е намерил, че в определението за спиране на производството първоинстанционният съд изрично е констатирал наличието на данни за престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на настоящия граждански спор, въззивният съд е извел извод, че са налице условията на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото да бъде спряно.
Поставеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпреки наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, по следните причини:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, които частните жалбоподатели поддържат. Доколкото формулираният въпрос е релевантен за предмета на делото и крайния резултат от спора, се констатира, че цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на ВКС е изцяло по казуси и хипотези, които са различни от разглеждания по настоящото дело.
На следващо място, съгласно практиката на ВКС, споделяна от настоящия състав /определение № 485 от 16.07.2019 г., постановено по ч.т.д. № 766/2019 г. на ІІ т. о. и др./ в подобни хипотези е приложимо разрешението, дадено от ОСГК и ОСТК на ВКС в т. 2 от мотивите към Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г., което е в смисъл, че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д“ ГПК (отм.), която разпоредба е аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 от действащия ГПК, а ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, респ., в случай че подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
Произнасянето на въззивния съд в смисъл, че производството по исковете с правно основание чл. 432 КЗ подлежи на спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, за да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване на вреди с крайния изход на наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, е в съответствие с посочената по-горе практика на ВКС, поради което не е налице поддържаното от жалбоподателите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Наличието на актуална практика на ВКС по поставения въпрос относно приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК изключва да е налице и твърдяната допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото точният смисъл на приложимата към спора правна норма е установен.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 294 от 19.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 407/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: