Определение №572 от по търг. дело №466/466 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 572
Гр.София, 15.10.2009 г.
     
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 466 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
            Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ч” АД, гр. С. срещу решение от 16.01.2009г., постановено по гр.д. № 782/2008г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 07.12.2007г. по гр.д. № 405/2007г. на Софийския районен съд за признаване за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ по отношение на касатора, че М. К. Г. не дължи сумата от 2745.31 лв., представляваща служебно начислена електроенергия.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът М. К. Г., гр. С. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване да не се допуска, като и й се присъдят разноските по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
 
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел по предявения отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи претендираната, ответникът следва да докаже основанието, от което произтича вземането му. Ответникът е начислил цена за потребена електрическа енергия след съставянето на констативен протокол, но е недоказан фактът, че провереният, съгласно протокола, електромер е идентичен с електромерите, обслужващи имота на ищцата. Не било установено и че провереният електромер е на ищцата като абонат на електроразпределителното дружество. Дължимото количество енергия не би могло да бъде изчислено според О. условия на договора поради липсата на данни за датата на монтажа на средството за търговско измерване.
 
Според касатора материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е за предпоставките за възникване и ангажиране на отговорността на потребителя на електрическа енергия за заплащане на корегираща сметка, изготвена по реда на О. условия за продажба на електроенергия, при констатирано нарушение на средството за техническо измерване.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Поставеният от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос е общ, поради което не би могъл да се обвърже с конкретния правен спор. Касационната жалба съдържа възпроизвеждане на част от събраните по делото доказателства и на клаузи от О. условия за продажба на електроенергия В жалбата не е изразено становище по приетия от въззивния съд факт, че основание за начисляване на цена на електрическа енергия е констативен протокол за проверка на електромер, който не е на абоната – ищцата по иска. Този факт е обусловил резултата от спора и е мотивирал градския съд да отхвърли иска.
В този смисъл, касационната жалба се явява бланкетна и не съдържа материалноправен въпрос от значение за спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Произнасянето на съдилищата по казуси за недължимост на начислена електрическа енергия и по тълкуването на клаузите на О. условия за продажба и на законовите норми, не следва да се коментира, тъй като решаващият мотив на въззивния съд е недоказаност на релевентен за спора факт по делото.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
На основание чл.81 ГПК ответникът има право на заплащане на направените разноски за това производство. Видно от списъка по чл.80 ГПК и от договора за правна защита и съдействие разноските са в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 16.01.2009г., постановено по гр.д. № 782/2008г. от Софийския градски съд.
ОСЪЖДА “Ч” АД, гр. С., ул.”Ц” № 3* да заплати на М. К. Г., гр. С., кв.”Д”, ул.”М” № 4, сумата от 400 лв. /Четиристотин лв./ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 
 

Оценете статията

Вашият коментар