О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 28.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6294/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Б. П. Б. срещу решение №591 от 27.03.2013г по гр.дело № 352/2006. на Софийски апелативен съд, с което при ново разглеждане на делото от въззивен съд в една част,по иска на основание чл. 43 ал.3 ЗСГ (отм) за заплащане равностойността на недвижим имот като прехвърлен на трето лице , от което не може да се отнеме ,са налице указания съгласно решение №20 от 14.08.2012г по гр.д № 988/2010г ва ВКС ІV г.о , постаонвено по реда на чл. 290 ГПК .Постановено е отнемане в полза на държавата на сумата 15120 лева като левова равностойност на недвижим имот ,по предявения от Прокуратурата евентуален иск .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулират въпросите , след отмяната на ЗСГ важат ли общите разпоредби относно погасителната давност по произнесения иск , направеното след изтичане на правопогасителния срок ,увеличение на иска дапустимо ли е , или е погасено по давност .Въпросите са привързани към основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК с довод ,че практиката по тях е бедна или липсва по част от поставените въпроси .Сочи се и чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , като не се изтъкват и прилагат решения на съдилища. Втората група въпроса за от процесуално естество: допустимо ли е съдът да подменя направено искане , обвързан ли е съда с направеното искане .Независимо от направено в хода на производството искане за увеличение (чл. 116 ГПК отм.),при направено изрично искане относно размера на тази претенция ,по коя от двете претенции за размера на поисканото съдът следва да се произнесе . При новото разглеждане на делото и при дадените от ВКС задължителни указания , отправени до ищеца от въззивния съд за уточняване размера на евентуалната претенция и при изпълнение , в което ищецът заявява поддържан размер от 1061 лева , загубило ли е значение за производството направеното при първоначалното гледане на делото пред въззивния съд увеличение на иска.Чрез въпрос по- нататък е изразена и тезата ,че възприемането на заявеното при първото разглеждане на делото увеличение съдът не е следвало да зачете като петитум , щом ищецът се е отказал от този размер с последващото си изявление, прието да изправи недостатък на исковата молба в тази част , указан за отстраняване при новото разглеждане на делото Въпросите са привързани към основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК с довод ,че практиката по тях е бедна или липсва по част поставените въпроси .Сочи се и чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. , като не се изтъкват и прилагат решения на съдилища След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въззивният съд е разгледал и уважил до оспорвания от ответника размер иск при условията на евентуалност , на основание чл. 43 ал.3 ЗСГ (отм) ,за заплащане равностойността на недвижим имот, като прехвърлен на трето лице – низходяща на ответника , от което лице по чл.35 ЗСГ(отм) в случая имотът не може да се отнеме, тъй като спрямо него иск по чл. 34 ЗСГ(отм) не е бил предявен. При постановяване на обжалваното решение съдът по същество, включително по направеното от ответника възражение за погасителна давност , е съобразил приложимия за спорното правоотношение закон и неговите специални правила , съгласно указанията в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение №20 от 14.08.2012г по гр.д № 988/2010г на ВКС ІV г.о. Законът за собствеността на гражданите е окончателно отменен с приемането на ЗОПДИППД (ДВ, бр. 19 от 2005 г.),съгласно пар.11 ал.2 от ПЗР на ЗОПДИППД неприключилите до влизане в сила на закона производства по Закона за собствеността на гражданите продължават по досегашния ред , както е съобразено и в настоящия случай , т.е искът е предявен при действието на ЗСГ(отм). За да отхвърли възражението за давност по отношение на вземане на държавата по този закон съдът се е позовал на ясната норма на чл. 36 ал.2 ЗСГ(отм) и специалната уредба на давността , съобразил е също така специалната уредба относно приложимостта на този закон след неговата отмяна – по висящите производства Тази уредба е изведена от ясно нормативно правило , в съответствие с принципната уредба в Закона за нормативните актове относно правното действие на правните норми във времето . Възражението на ответника за изтекла обща петгодишна погасителна давност е отхвърлено от въззивния съд именно с оглед специалните правила на ЗСГ като приложим материален закон. Ето защо тезата за основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по поставените във връзка с погасителната давност въпроси не може да бъде възприета , на тях е отговорено законодателно с ясни норми , съответно приложени от съда по същество. Освен това съображенията за относимост на въпроса към критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касация липсват в изложението. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитието на правото : когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена -предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо правно основание за допустимост на касационното обжалване , за да се осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите , чрез принос в тълкуването .Никое тълкуване не подкрепя разбирането на защитата , че отмяната на гл.ІІІ ЗСГ води до прилагане на общата петгодишна погасителна давност , при това по висящите производства. Тезата , че въпросите по изложението се решават противоречиво , не е подкрепена с никакви съображения и приложени решения от практиката .
Същите съображения за липса на обосновка по конкретните основание на чл. 280 ал.1 т.2 , т.3 ГПК следва да се изтъкнат и във връзка с поставените процесуални въпроси , които преформулират теза за задължението на съда да възприеме като петитум на иска изисканото изрично уточнение какъв е бил първоначалния , т.е към момента на постъпване на исковата молба паричен размер на равностойността(той е липсвал посочен и поради това е констатирана нередовност на исковата молба ,подлежаща на отстраняване ). Тъй като нередовността на евентуалния иск в тази връзка е констатирана съгласно чл.129 ал.4 ГПК от Върховен касационен съд , след указания при повторното разглеждане на делото пред Софийски апелативен ищецът е посочил размер от 1061 лева , но той е уточнен като необходимо съдържание на исковата молба при постъпването й , а не като „изменение” на иска , както го тълкува защитата на касатора при поставянето на въпросите в изложението. Съгласно чл. 129 ал.5 ГПК поправената исковата молба се смята за редовна от деня на нейното подаване , поради това и не се отменят автоматично последиците от редовните процесуални действия по нейното изменение (чл. 116 ГПК отм), когато същите предшестват изисканото и направено уточнение .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №591 от 27.03.2013г по гр.дело № 352/2006. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .