О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 12. 02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 449/2009 год.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Х”А. срещу разпореждане № 67 от 12.05.2009 год. по гр.д. № 5208/2007 год. на ВКС,ІІ г.о.,с което е върната частната му жалба с вх. № 516/22.01.2009 год.срещу постановеното по делото решение № 1* от 20.12.2008 год. Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Ответниците К. Г. А. ,М. Г. К. и Я. Г. К. – не изразяват становище по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г. о.,като прецени доводите в частната жалба във връзка с данните по делото,намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение,което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.2 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
С атакуваното разпореждане съставът на ВКС е приел,че в определения законов срок жалбоподателят не е изпълнил указанията за внасяне на дължимата държавна такса,поради което на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК във вр.чл.275 ал.2 ГПК е върнал частната му жалба вх. № 516/22.01.2009 год.
В съответствие с изискванията на процесуалния закон съставът на ІІ г.о.на Върховния касационен съд, е приел, че съобщението с указанията за внасяне на дължимата държавна такса, по повод депозираната частна жалба , е изпратено на 23.01.2009 год. на посочения адрес за седалище и управление на дружеството, до представляващия го Е. З. Г. . Получено е на 10.02.2009 год.в канцеларията на дружеството от лицето В. Б.
Съобщението е надлежно оформено, като връчващото призовки и съобщения длъжностно лице е удостоверило с подписа си всички извършени върху съобщението отбелязвания, вкл. за начина на връчване, качеството на лицето, на което е връчено съобщението, изразеното от него съгласие да предаде съобщението и датата на връчване.Следователно управителя на дружеството – жалбоподател е получил съобщението с указанията на съда,изпратено му на адреса на управление и седалище на дружеството чрез лице измежду посочените в чл.50 ал.3 ГПК. Несвоевременното предаване на съобщението на адресата обаче не опорочава връчването и не може да доведе до промяна в датата, на която започва да тече, и съответно датата, на която изтича, определеният в закона едноседмичен срок за изпълнение на указанията.Ако не е предадено своевременно съобщението/каквито твърдения в настоящия случай не се поддържат/,то жалбоподателят би могъл да поиска възстановяване на пропуснатия срок за обжалване и да установи това свое твърдение в производството по чл. 66 ГПК. И след като съобщението е връчено надлежно на 10.02.2009 г., правилно съставът на ВКС – II г.о., е приел, че не са отстранени в срок допуснатите нередовности на частната жалба и е върнал същата.
Неоснователно е оплакването,че разпореждането е следвало да бъде съобщено на пълномощника на дружеството – жалбоподател,тъй като мястото на връчване на книжа, на юридическо лице е последният посочен в регистъра адрес. Пълномощникът му не е съдебен адрес,а жалбоподателят не е напуснал адреса си.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно,а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 67 от 12.05.2009 год. по гр.д. № 5208/2007 год. на ВКС,ІІ г.о.,с което е върната частната жалба с вх. № 516/22.01.2009 год.,подадена от „Х”АД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: