6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
Гр. София, 05.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1619/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 791 от 05.04.2017 г. по т.д. № 4663/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 9 състав, с което след отмяна на решение № 1074 от 20.06.2016 г. по т.д. № 2444/2016 г. на СГС, VІ – 20 състав, са отхвърлени предявените срещу [фирма] искове по чл.124 ал.1 ГПК за установяване несъществуването на вземания на ответника в общ размер на 248 335.35 лева – цена на балансираща енергия при небаланс по посочените седем броя фактури за периода м.юни – м.декември 2014 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране. Изразява се несъгласие със становището на съда, че [фирма] е „квотна” централа, като в тази връзка се оспорва приложимостта на чл.93а, ал.2, вр. с ал.3 ЗЕ, с доводи, че последната императивна норма е важима спрямо производители, на които на осн. Чл.21, ал.1, т.21 ЗЕ е определена разполагаемостта за производство на ел.енергия, изкупувана от обществения доставчик по регулирани цени, с цел осигуряване с ел.енергия на крайните снабдители. Твърди се, че правилото на чл.78, ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия, съгласно което общественият доставчик определя почасовите количества за следващия ден на „квотните централи” и на производителите по чл.93а ЗЕ, излиза извън законовата делегация, което обуславя неговата неприложимост. От друга страна, поддържат се и доводи, че [фирма] няма и договорно право да изменя дневните почасови графици за производство и доставка, нито да изчислява и фактурира разходите за балансиране въз основа на небаланси на ищеца, формирани като разлика между реално производство и едностранно изменени от ответника графици. Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил доводите, свързани с правото на Н. да изменя подадените от ищеца графици и съответно с приложението на по-висок по степен нормативен акт.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по формулирани в изложението процесуалноправни и материалноправни въпроси.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си представител, оспорва искането за достъп до касация, а по същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Съображения са изложени в депозиран по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена e от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след анализ на релевантните за спора доказателства и преценка на доводите и възраженията на страните, е извел изводи, основани на сключения между страните договор от 25.02.2014 г. за включване на ищеца в координираната от ответника специална балансираща група, организирана за участие в стартиралия на 01.06.2014 г. балансиращ пазар на електроенергия, както и на нормативната /законова и подзаконова/ уредба. Прието е, че ищецът, като притежател на топлофикационна централа, е производител, попадащ в обща квотна група на топлофикационните централи, чиито конкретни задължения се определят от обществения доставчик помесечно, в рамките на общата квота, а по силата на чл.93а, ал.3 от Закона за енергетиката – и подневно, и почасово. Изразено е разбирането, че ищецът попада в хипотезата на чл.93а, ал.2 ЗЕ и чл.78, ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ и при несъотвествие между заявени количества за покупка и продажба, общественият доставчик прави нужните корекции на подадени от производителите графици, които са задължителни за производителите в балансиращите групи – чл.78, ал.8 ПТЕЕ. Липсва задължение /законово или договорно/ за ответника да уведомява членовете на балансираща група за корекции в графиците, предвид регистрацията им в системата ММS на [фирма].
Като ирелевантни за отговорността на ищеца за небаланси /произвеждане на електроенергия в различно спрямо графика количество/, са възприети нарушенията, допуснати от ответника – несъобразяване на корекциите с техническите и производствени параметри на съоръженията на ищеца и неспазване на крайния час за коригиране на графиците. Изложени са съображения, че тези нарушения биха били релевантни към вземания за обезщетения за евентуални вреди на ищеца, но не и към настоящия спор.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на касационно разглеждане на делото.
Съгласно постановките в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за допускане на касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетата фактическа обстановка, на база преценката на конкретните доказателства по делото. В посочения акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от общите основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал пет въпроса, с твърдения, че те попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и, че са осъществени допълнителните предпоставки по т.1 – по въпроси № 1, № 2 и №5, а по останалите два въпроса – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос – Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, е принципно значим за всяко дело, но в случая липсват данни за отклонение от задължителната практика на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 ГПК, на част от която се позовава касатора. Видно от мотивната част към атакуваното решение е, че въззивният съдебен състав не е възприел тезата на ищцовото дружество, че то не е квотна централа. Доколко този извод е законосъобразен и обоснован, е извън обхвата на производството по селектиране на жалбите. Отговорът на твърденията за несъществуващо законово правомощия на Н. ЕАД да налага корекции в подадените от ищцовата централа графици, предпоставя именно преценка за правилност на въззивното решение в тази част. От друга страна, изводите на решаващия съд за задължението на ответното дружество, в качеството му на обществен доставчик да изкупува електроенергия, определена в рамките на разполагаемостта и за правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране да определя разполагаемостта за производство на ел.енергия на производителите, както и за възможността общественият доставчик да променя графиците на „квотните централи”, са изведени въз основа на относимите към спора законови и подзаконови разпоредби – чл.93а, ал.2 и ал.3 и чл.21, т.21 от ЗЕ, чл.78, ал.6 и ал.8 от ПТЕЕ и съответните договорни разпоредби, уреждащи взаимоотношенията между координатора и участника в специалната балансираща група по отношение на условията за участие в групата и методиката за разпределение на задължения по небаланските между отделни членове на групата. Макар и в мотивната част на решението да не са изрично цитирани приложенията към договора между страните, съставляващи неразделна част от него /напр. Общите принципи за разпределение на задълженията по небаланси; Методиката за разпределяне на небалансите в групата и Процедурата за работа на координатора на балансиращата група с нейните членове /, както и релевантното към спора Решение № ТЕ-023 от 29.05.2014 г. на ДКЕВР/ сега КЕВР/, с което Комисията, в изпълнение на правомощията си по чл.21, т.21 ЗЕ, е определила разполагаемостта за производство на ел.енергия за периода от 01.07.2014 г. до 30.06.2015 г., то в случая е очевидно, че изразеното от съда становище, че ищецът, като притежател на топлофикационна централа се явява производител, попадащ в обща квотна група на топлофикационните централи, е изведено именно въз основа на тези доказателства.
Поставеният от касатора въпрос № 2, който е в смисъл: „Длъжен ли е съдът служебно да следи и да се произнесе относно съответствието на приложим по казуса подзаконов нормативен акт /в случая ПТЕЕ/ с по-висшия по ранг и също приложим по казуса нормативен акт /в случая ЗЕ/ е пряко релевантен към общото основание по чл.281, т.3, предл.първо от ГПК. Този извод следва от самия начин, по който е формулиран въпроса. От друга страна, отхвърлянето на предявения от [фирма] установителен иск за недължимост на суми по процесните фактури не е обусловен от извод за липса на противоречие на ПТЕЕ с нормативен акт от по-висок ранг. По тези причини въпросът не попада в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Отговорът на въпросите, посочени като № ІІІ.1 и ІІІ.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК „ Преди влизане в сила на разпоредбата на чл.93а, ал.4 от ЗЕ допустима ли е била промяната от страна на обществения доставчик на търговските /почасови/ графици на производител на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, извън хипотезите по чл.73 ЗЕ” и „Противоречи ли нормата на чл.78, ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия на разпоредбата на чл.93а, ал.1 ЗЕ във вр. с чл.162 ЗЕ/ в редакция ДВ бр.59/2013 г./ предпоставя проверка за законосъобразност и обоснованост на изведените от решаващия състав на Апелативен съд – София изводи относно приложимата нормативна уредба и договорно установените правила, относими към правата и задълженията на координатора и на членовете на специалната балансираща група, включващи и принципите за разпределение на общия небаланс между отделните членове на тази група, както и извършените от страните препращания към ЗЕ и ПТЕЕ. Във връзка с така поставените въпроси следва да се има предвид, че именно като аргумент в подкрепа на изразеното от АС-София разбиране, че ищцовото дружество попада в хипотезата на чл.93а, ал.2 ЗЕ и чл.78, ал.6 ПТЕЕ, е изтъкнато и приемането на новата ал.4 на чл.93а ЗЕ, в която се уреждат случаите, в които могат да се коригират графиците именно на производителите от комбинирано производство, т.е. законодателят не е имал воля да ги изключи от групата на производителите, на които се определя разполагаемост. Както вече бе посочено по-горе, възможността да се преценява правилността на атакувания съдебен акт е извън производството по чл.288 ГПК, при зачитане и на задължителните указания по приложение на процесуалния закон за недопустимо обосноваване на основанията за достъп до касация с релевантни към основанията за касиране доводи.
Последният правен въпрос „ Допустимо ли е неизпълнението на облигационно задължение от едната страна по договора/ в случая неспазването на крайния час за коригиране на графика и неизпълнението на задължението по чл.93а, ал.2 ЗЕ от страна на Н. ЕАД/ да води до възникване на вземане спрямо другата страна, респ. до възникване на задължение за другата страна по договора / в случая право на вземане на Н. ЕАД за небаланси спрямо [фирма]/” не обуславя наличието на основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос е свързан с доказателства и възражения, счетени от въззивния състав за ирелевантни за изхода на делото, по съображения в мотивната част към решението, което изключва формирането на решаващи за спора изводи.
Предвид изложеното, искането за допускане на касация следва да се отхвърли, като на ответника по касация се присъдят разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 791 от 05.04.2017 г. по т.д. № 4663/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 9 състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 100/сто/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: