2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
С. 27.09.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 5751/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Б. П. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Ю. О., срещу въззивното определение на Добричкия окръжен съд, ТК, № 537 от 06.08.2013г. по ч.гр.д. № 608/2013г., с което е потвърдено определението на Районен съд Балчик, № 351 от 18.06.2013г. по гр.д. № 249/2013г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
В представения писмен отговор областният управител на Област Д. – Н. М., като представител на държавата, моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от Е. Б. П. иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинност на две удостоверения за данъчна оценка, по съображения, че искът е недопустим предвид законовата забрана на чл. 95, ал. 2 ДОПК и на следващо място поради липса на правен интерес. Съгласно приетото с ТР № 5/14.11.2012г. ОСГТК на ВКС недопустим поради липса на правен интерес е иск за установяване неистинността на документ по реда на чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на процесуалноправните въпроси: допустимо ли е воденето на иск за установяване неистинността на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК, ако процесът, за който има значение документът, не е приключил с влязло в сила решение и същия е бил своевременно оспорен по реда на чл. 193 ГПК; допустимо ли е воденето на установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК по отношение на удостоверение за данъчна оценка, след като процесът, за който това би имало значение с оглед цената на иска е спрян до решаване на спора по установителния иск и самото удостоверение е било оспорена в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК; може ли паралелно да се води установителният иск за установяване неистинността на документ и в същото време по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК да се оспори същия в процеса, в който е представен.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като на поставените въпроси е даден отговор в ТР № 5/14.11.2012г. ОСГТК на ВКС. В т. 1 на тълкувателното решение е посочено, че е недопустим иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 1, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК /т.1/, а с т. 2 е прието, че предявяването на иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК в посочената хипотеза не е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, по което документът е бил представен. В мотивите към т. 1 е посочено, че оспорването истинността на документа по чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинността на документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на присъдено нещо спорът относно неговата истинност. Недопустимо е паралелно да се води установителен иск за установяване неистинността на документ и в същото време по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК да се оспори същия в процеса, в който е представен.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Добричкия окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Добричкия окръжен съд, ТК, № 537 от 06.08.2013г. по ч.гр.д. № 608/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: