О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр. София, 30.06.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 3344 по описа за 2015г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Х. срещу решение № 1192/05.06.2015г. по в.гр.д. № 484/2015г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 18155/10.11.2014г. по гр.д. № 7780/2013г., I-1 състав на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД , чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и вместо него е постановено друго за обявяване за нищожен сключения на 14.11.2008г. между ДФ „Земеделие“ и касаторката договор №17/112/00932 от 14.11.2008г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и е осъдена касаторката да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата от 24 446лв., на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД , лихва за забава по чл.86, ал.1ЗЗД в размер на 1 156,52 лв. и разноски за двете инстанции в размер на 2 669лв.
Касаторката поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията ДФ „Земеделие“ е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че сключеният между страните договор е на осн. чл.21,ал.2 от Наредба №9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка, която е във връзка с чл.22, пар.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 1698/2005г. относно подпомагане развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделските райони. Последният предвижда да се предоставят помощи на лица, които са на възраст под 40 години и за пръв път учредяват стопанство като собственици. Регламентацията по чл.9, ал.1 , т.3 от Наредбата въвежда като условие лицата, с които се сключва договорът, не по-рано от 14 месеца преди датата на кандидатстване да са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производството на земеделска и животинска продукция. Апелативният съд е приел, че процесният договор е бил сключен в нарушение на цитираното изискване. Според въззивната инстанция финансирането е било недопустимо, тъй като повече от 14 месеца преди подаване на заявлението от касаторката в качеството й на кандидат, [фирма] , на което тя е едноличен собственик на капитала и управител, е отглеждало животни в нает от нея животновъден обект / съобразен е периодът 01.07.2007г. – 20.06.2008г./. Изводът е направен след анализ на: датата на регистрация на дружеството – 08.02.2006г.; вписване на И. Х. като едноличен собственик и управител на Е.; вписания предмет на дейност: „производство на стоки и разрешена селскостопанска продукция от растителен и животински произход с цел продажба“; вписаната от 12.03.2012г. промяна в предмета на дейност на дружеството „производство и преработка на месо от домашни птици“; отразяванията в счетоводния баланс за финансовата 2007г., които свидетелстват за осъществявана дейност, свързана със земеделието; вписване в Регистър „Животни и пчелини“ от 01.07.2007г. до 17.06.2008г. на дружеството като наемател на животовъдния обект, а от 17.06.2008г. като наемател е вписана самата касаторка като физическо лице. САС не е споделил доводите на касаторката, че след като се касае до различни субекти : кандидат за финансова помощ е физическото лице И. Х., а стопанисвалото животовъдния обект дружество е юридическо лице, в което И. Х. е била само управител и едноличен собственик на капитала, то не е налице пречка за отпускане на финансова помощ. В тази връзка решаващият съд се е позовал на даденото с Решение на Съда на ЕС от 25.10.2012г. по дело С-592/2011г. тълкуване на понятието „ръководител“, употребено в приложимата разпоредба на чл.22, пар.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 1698/2005г. в английския и френския текст, а на български – „собственик“ на стопанство. Съобразно същото тълкуване е направен извод за припокриване на понятията „ръководител“ и „собственик“ на стопанство или дружество, занимаващо се със стопанска дейност. В заключение САС е счел, че процесният договор е сключен в несъответствие с действаща към този момент императивна правна норма, което обуславя неговата нищожност на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД. С оглед на изложеното е уважен и искът по чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на даденото по договора- сумата от 24 446лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката формулира следните правни въпроси: 1/ Допустим ли е за подпомагане по реда на Наредба № 9/2008г. кандидат физическо лице /земеделски производител/, който е бил едновременно и собственик, и управител на търговско дружество, регистрирало и развивало дейност преди повече от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане от името на земеделския производител по реда на същата наредба? 2/ Ако такъв кандидат се яви недопустим за подпомагане, то сключеният с него договор нищожен ли е поради противоречие със закона? 3/ Нищожен ли е изпълнен /саниран/ договор сключен с държавната администрация, при условие че въпросът за допустимостта на кандидата за сключване на такъв договор е вече решен с влязъл в сила административен акт в процеса на одобрение на заявлението му ? Въведен е допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като според касаторката липсва съдебна практика по повдигнатите въпроси, а те са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първите два въпроса са включени в предмета на произнасяне от въззивната инстанция по обжалвания съдебен акт и дадените отговори са от значение за крайните правни изводи на съда. Не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Произнасянето на съда по първия въпрос е обусловено от тълкуване на приложимите норми на чл.9, ал.1, т.3 от Наредбата и чл.22, пар.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 1698/2005г. ВКС намира, че наличието на решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване, което САС е съобразил, опровергава доводите на касаторката за неяснота на посочените правни норми. Съгласно константната съдебна практика на Съда на ЕС, от изискването за еднаквото прилагане на правото на Съюза и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа конкретно препращане към правото на държава членка с оглед определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза. В случай, че определени разпоредби от даден регламент разрешават държавите членки да предприемат определени мерки за прилагане чрез тълкуване се определя дали съответната мярка попада в рамките на признатата на всяка държава членка свобода на преценка. С цитираното решение се дава тълкуване на разпоредба от правото на ЕС – чл.22, пар.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 1698/2005г. на Съвета от 20.09.2005г. Същото изхожда от принципната постановка, че с посочената разпоредба се поставя условие за допустимост за предоставяне на помощ на млад земеделски производител, свързано с първото учредяване на земеделско стопанство като ръководител. Според Съда на ЕС използваната в коментираната разпоредба формулировка „ лица, които … за първи път учредяват стопанство като ръководители“ не предрешава въпроса за правната форма на подобно стопанство и за наличието на дружество, както по отношение на субекта, който може да кандидатства за помощта, така и по отношение на субекта, чрез който заинтересованото лице е упражнявало предишната си професионална дейност като „ръководител“. Регламентираната предпоставка „ като ръководител“ е специално условие за тази мярка и предполага, когато за това учредяване заинтересованото лице използва акционерно дружество, същото лице да упражнява ефективен и траен контрол както върху земеделското стопанство, така и върху неговото управление. На тези изисквания отговарят онези разпоредби от националното законодателство, които предвиждат, че когато за започване на дейността младият земеделски производител използва юридическо лице, получаването на помощта зависи от това дали той има право на вземане на решение в това юридическо лице и тези акции му осигуряват повече от половината гласове от всички акции.
По отношение на втория въпрос също не е изпълнено изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по приложението на чл.26, ал.1 , пр.1 ЗЗД съществува константна съдебна практика, съвпадаща с произнасянето на въззивния съд, че нарушаването при сключване на договор на действаща към този момент императивна правна норма влече нищожност на същия. Императивна е норма, която е създадена в защита на обществения / на всички правни субекти/ интерес, а не на частен / страните по регулираното правоотношение/ интерес. Императивният характер на нормите на чл.9, ал.1, т.3 от Наредбата и чл.22, пар.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 1698/2005г. на Съвета произтича от регламентацията на обществените отношения, която е дадена с тях. Съобразно вече изложеното чрез приложимите норми се поставя специално условие за прилагане на мярката за развитие на селските райони, т.е. касае се до установяване на правило за допустимост на публични финансови разходи /подпомагане от Европейския земеделски фонд/, което съблюдава защита на общия интерес на гражданите на ЕС, а не само на участниците в конкретното правоотношение.
Третият поставен от касаторката въпрос не изпълнява условието да представлява общо основание по см. на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. САС не е изложил в мотивите си съображения относно правните последици на констатирано след преминала административна процедура по одобряване на кандидата и сключване с него на договор нарушение на императивна норма, поставяща условия, на които следва да отговаря кандидатът. Поради което правният въпрос, макар и принципно да е относим към спора, не е мотивирал в дадения случай апелативният съд да достигне до крайното си решение.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС.
В полза на ответника се дължат сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 992 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1192/05.06.2015г. по в.гр.д. № 484/2015г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 18155/10.11.2014г. по гр.д. № 7780/2013г., I-1 състав на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД и вместо него е постановено друго за обявяване за нищожен сключения на 14.11.2008г. между ДФ „Земеделие“ и И. П. Х. договор №17/112/00932 от 14.11.2008г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., на осн. чл.26, ал.1 , пр.1 ЗЗД и е осъдена И. П. Х. да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата от 24 446лв., на осн. чл.55, ал.1 , пр.1 ЗЗД и 1156,52лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 31.10.2012г. до 17.04.2013г., на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД и разноски за двете инстанции в размер на 2 669лв.
ОСЪЖДА И. П. Х. [ЕГН] от [населено място] да заплати на ДФ „Земеделие“, [населено място] сумата от 922 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.