О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр. София,16.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №204 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Тип – Топ Куриер“ АД, гр. София, „М. Хаус“ ООД, гр. София и „ТТК пост“ ООД, гр. София, срещу определение №26550/21.11.2018г., постановено по в.ч.гр.д. №13556/2018г. на Софийски градски съд, ГО, IV Б въззивен съд. С него е потвърдено определение №922/28.08.2018г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на договор за преобразуване на „Тип – Топ Куриер“ АД, гр. София, чрез отделяне на „М. Хаус“ ООД, гр. София и „ТТК пост“ ООД, гр. София, по заявление вх. №5685/28.08.2018г. по описа на Служба по вписванията – Ловеч.
Частните касационни жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че на вписване подлежи именно договорът/ планът за преобразуване и нормата на чл.263и ал.6 от ТЗ следва да се тълкува като се отчетат промените, настъпили в регистърното производство. Изтъкват, че съгласно ЗТРРЮЛНЦ вписването на актове в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не се извършва със съставяне на документ или постановяване на решение, както когато търговският регистър се е водил от окръжните съдилища, а самото вписване става с въвеждането на информацията в електронния регистър, който е публичен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обуславящ изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Дали на вписване подлежи удостоверението за вписване на преобразуване в Търговския регистър или договорът/планът за преобразуване? 2. Дали вписването на преобразуването в ТР към Агенция по вписванията се удостоверява единствено чрез издаден от длъжностното лице по регистрация към Търговския регистър официален документ?
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с твърдение, че посоченият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в определение № 122/14.03.2017г. по ч.т.д. № 163/2017г. на ВКС, I т.о., в определение № 159/29.03.2017г. по ч.т.д. №434/2017г. на ВКС, I т.о., както и в решение №10 от 09.02.2018г. по т.д.№1022/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. Касаторите поддържат евентуално и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Позовават се и на очевидна неправилност на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните , приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалвания пред него отказ на съдия по вписванията от Служба по вписванията при Софийски районен съд, съставът на Софийски градски съд е приел, че съгласно чл.263и ал.6 от ТЗ на вписване подлежи не договорът за преобразуване на дружества чрез отделяне, а удостоверението за вписване на преобразуването от търговския регистър при Агенция за вписванията.
Даденото от Софийски градски съд разрешение на формулираните от частните жалбоподатели правни въпроси е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да впише договора за преобразуване, с което е осъществено общото изискване на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая обаче не е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване доколкото не е налице отклонение от разрешенията, дадени в цитираната от касаторите практика на ВКС.
В постановеното по реда на чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК определение № 122/14.03.2017г. по ч.т.д. № 163/2017г. на ВКС, I т.о., е даден отговор, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на осн. чл.171 от ЗЗД във вр. с чл.4, б.“л“ от ПВ на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговското предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на осн. чл.16, ал.1 от ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. В мотивите на цитираното определение е посочено, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени. Като примери са изброени разпоредбите на на чл.263и, ал.6 вр. чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 от ТЗ, в които се урежда вписването в имотния регистър на удостоверение за вписване на преобразуване на търговско дружество в търговския регистър, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот.
Доколкото в случая се касае за една от хипотезите, при които изрично е предвидено вписването в имотния регистър на удостоверение за вписване на преобразуване в ТР, разрешението на Софийски градски съд по правния въпрос не е в противоречие с дадения в практиката на ВКС отговор на същия.
Не е налице и противоречие с цитираното от касационните жалбоподатели решение №10 от 09.02.2018г. по т.д.№1022/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. В същото е констатирано нарушение на задължението на съда по чл.23 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Посочената разпоредба освобождава страните от необходимостта за доказване пред съд и други държавни органи на вписани в търговския регистър обстоятелства, с оглед осигурената от регистъра публична възможност за достъп до информацията в него. Тази разпоредба обаче не отразява особеностите на едностранното охранително производство по вписване, което се осъществява по специалните правила на Правилника за вписванията /ПВ/. Действието на вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в Правилника за вписванията – чрез подреждането им в достъпни за гражданите книги. На вписване подлежат самите актове, а не отразените в тях обстоятелства. Поради което възможността съдията по вписванията да извърши служебна справка за вписано в търговския регистър обстоятелство, не може да изключи необходимостта от представяне на подлежащия на вписване акт.
Следва да се отбележи,че обжалваното определение е изцяло съобразено с разрешенията в т.3 от ТР№7/2012 на ОСГТК. В същото се посочва, че когато преобразуващото/щите се дружество/а е притежавало вещни права върху недвижими имоти или други права, за които закон изисква отчуждаването им да бъде вписано в книгите по ПВ, чл.263и ал.6 ТЗ предвижда издаване на удостоверение за вписване на преобразуването и задължава управителния орган на новоучреденото/ните или приемащото/щите дружество/а да го представи пред съответния регистър. Удостоверението за вписване по чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 от ТЗ не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл.4 б.”А” от ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл.4 б.”Б” – „З” от ПВ. То само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл.4 б.”И” от ПВ. По тази причина неговото вписване следва да се извърши по реда на раздел ІІ ПВ, като се спазят изискванията на чл.6-9 от ПВ.
Наличието на задължителна практика, с която обжалваното въззивно определение е съобразено, изключва и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, както и основанието по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №26550/21.11.2018г., постановено по в.ч.гр.д. №13556/2018г. на Софийски градски съд, ГО, IV Б въззивен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.