Определение №611 от 42153 по гр. дело №742/742 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 611

С. 29.05.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 май две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 742/2015 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. А. Г., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, ТО, ІІІ с-в, № 320 от 19.11.2014г. по в.гр.д. № 402/2014г., с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд, № 442 от 07.05.2014г. по гр.д. № 791/2013г., с което е осъдено [фирма] да заплати на А. С. С. – гражданка на Руската федерация, сумата 18 000 лв., представляваща остатък от получено на неосъществено основание доплащане на осн. чл. 55 ал. 1, пр. 2 ЗЗД ведно със законната лихва, считано от 26.04.2013 г. до окончателното плащане и разноски по делото.
Ответницата по касация А. С. С., гражданка на Руската федерация, в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от А. С. С. против [фирма] иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 18 000 лв., получена на неосъществено основание, въззивният съд е приел, че между страните е възникнала облигационна връзка по предварителен договор от 9.05.2008 г. за замяна на находящите се в една жилищна сграда ап. 2 вх. В с площ от 48 84 кв. м. с ап. 19 Б с площ от 58,81 кв.м. срещу уравнение от 20 000 евро, които са платени от ищцата на ответното дружество. С. изпълнение на задължението за доплащане на разликата в цената на двата имота, страните са предприели подготовка за сключване на окончателен договор, но такъв не е бил сключен. С. като е разбрала, че имотът предмет на замяната не е собственост на [фирма], а на [фирма] ищцата е започнала да твърди, че искат да я измамят и е принудила управителя на ответното дружество Д. да разпише, че е получил 20 000 евро. Видно от документа, издаден на 27.10.2008 г. от И. Д., в качеството му на директор на [фирма] се е задължил да върне на ищцата в срок до февруари 2009 г. получената сума от 2000 евро Н. писмено признание от И. Д. за връщане на 20 000 евро до февруари 2009 г. и фактически върнатите 2 000 евро на 28.10.2008 г., съдът е ценил като постигнатото между страните съгласие за прекратяване на договорната връзка и уреждане на последиците. Приел е, че в договора липсва клауза за изрична писмена форма при изменение или прекратяване на договора, поради което законният представител на ответника валидно е манифестирал съгласието си да се откаже от изпълнението му чрез писмена декларация, че дължи връщане на даденото от другата страна. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за наличието на сила на присъдено нещо по влязлото в сила решение по гр.д. 2261/2010 г. на В., постановено по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, предявен от А. С. срещу [фирма], поради различния предмет на двете дела. Като ирелевантрни за спора е оценил и възражението, че ищцата ползва ап. 14, който продължава да е собственост на [фирма], а не на ответното дружество – [фирма], което в предварителния договор е обещало сделка по замяна с ап. 19. В заключение съдът е приел, че между страните е постигнато съгласие за прекратяване на предварителния договор, поради което поради неосъщественото основание за ответника е възникнало задължение да върне сумата от 18 000 евро.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение като недопустимо и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпросите: „в кои случаи страната може да претендира сума на неосъществено основание, и прекратяването на договора основание за претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ли е, или по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД” поради противоречие с ППВС № 1/1979г.; „относно правото на съда да тълкува договора съобразно чл. 20 ЗЗД като съдът е длъжен да търси действителната обща воля на страните като се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание” поради решаването му в противоречие с решение № 81/2009г. І т.е. ВКС; „как се изменя един двустранен писмен договор, с изискване за писмена форма по чл. 19, ал. 3 ЗЗД” поради решаването му в противоречие с решение № 100/2014г. ІV г.о. ВКС, решение № 10/2009г. ІІ т.о. ВКС и решение № 98/2009г. ІІ т.о. ВКС; по въпроса ”за новиране на задължението по предварителния договор за замяна на недвижим имот в прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните и възникване на задължение за връщане на полученото доплащане” поради противоречие с решение № 130/2009г. ІІ т.о. ВКС, решение по т.д. № 650/2008г.ІІ т.о. ВКС, решение № 789/2002г. V г.о. ВКС; по процесуалноправните въпроси „за незачитане на предходно решение на съд между същите страни по въпроса представлява ли новация на предварителния договор „задължението” от 27.10.2008г.” и „следва ли съдът да прецени всички доказателства по делото, да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните” поради противоречие с ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС, ТР № 1/2001г. ОСГК на ВКС и приложена съдебна практика.
ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е недопустимо за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта му съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. В. съд е квалифицирал предявения от А. С. иск за връщане на доплатената сума за по-скъпия имот по предварителния договор за замяна, по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД /при дадена в доклада на първоинстанционният съд правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД/, поради неосъществено основание за извършеното плащане, съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения.
Първият от поставените въпроси не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/79г. съгласно което при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено – например при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение. В случая имотът, за който ответното дружество се е задължило да замени имота на ищцата, не е бил негова собственост, т.е. налице е невъзможност за изпълнение.
Вторият от поставените въпроси „относно правото на съда да тълкува договора съобразно чл. 20 ЗЗД като съдът е длъжен да търси действителната обща воля на страните като се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание” не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплакване за необоснованост на съдебния акт. Дали съдът при тълкуването на даден документ е достигнал до действителната воля на страните, е конкретен фактически въпрос, отговор на който може да се даде само след анализ на доказателствата по делото. Съгласно т. 1 на ТЗ № 1/2009г. ОСГК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросът „как се изменя един двустранен писмен договор, с изискване за писмена форма по чл. 19, ал. 3 ЗЗД” не е от значение за решаването на делото, на първо място поради това, че претенцията е уважена поради неосъществено основание, и на следващо място поради това, че макар и да е изложил мотиви за липса на клауза в договора за изрична писмена форма при изменение или прекратяване на договора, е приел, че законният представител на ответника валидно е манифестирал съгласието си да се откаже от изпълнението му чрез писмена декларация.
Въпросите, свързани с новиране на задължението по предварителния договор за замяна на недвижим имот, не са от значение за решаването на делото, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви в тази насока. Що се отнася до мотивите на приложеното решение по спора между страните по чл. 240 ЗЗД, то правилно съдът е приел, че със сила на присъдено нещо не се ползват мотивите на решението, на които се е позовал ответникът /сега касатор/. Съгласно т. 18 на ТР № ?.01.2001г. ОСГТК на ВКС със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. И. на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на решението, но не и мотивите към него.
Последният от поставените въпроси /следва ли съдът да прецени всички доказателства по делото, да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните/ съставлява оплакване за процесуално нарушение и е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно даденото по-горе определение в ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Независимо от това следва да се отбележи, че въззивният съд е обсъдил и анализирал подробно както доказателствата по делото, така и доводите на страните.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, ТО, ІІІ с-в, № 320 от 19.11.2014г. по в.гр.д. № 402/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.