О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
ГР. София, 12.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.11.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №610/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.213 и сл. от ГПК, отм.
Образувано е по частна касационна жалба на З. С. срещу въззивното определение на Софийски градски съд /СГС/ по ч.гр.д. №261/07 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване производството по заведения от касатора срещу „Джарт” О. и И. Д. иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД – за признаване нищожността на сключения между ответниците договор за продажба на недв. имот – ателие №1, поради липса на съгласие, на представителна власт и невъзможен предмет.
Ответниците по частна жалба / тези по иска/ не изразяват становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 214 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: За да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че ищецът, като трето за договора между ответниците лице, не е установил правния си интерес от воденето на иска. Той не го обосновава със собствени права върху предмета на договора, тъй като не се легитимира като собственик на част от ателието, обещано му за продажба с предварителния договор между него и първия ответник „Джарт”АД, който не е обявен за окончателен.
Ищецът обосновава правния си интерес от иска с качеството си на кредитор по предварителния договор с ответното дружество, което обещало да му построи и предаде част от ателието /допълнително споразумение от 21.07.00 г./ Преди завеждане на иска за обявяване предварителния договор за окончателен, с който първоначално е съединен процесният иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД, а след това – производството разделено, ответното дружество продало ателието на ответницата Д. Или ищецът, при твърденията в исковата молба и данните по делото за поето от ответното дружество спрямо него с предварителния договор облигационно задължение за прехвърляне на част от ателието, разполага със специалния иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на процесния договор между ответниците. Интерес от установяване нищожността му с иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД обаче той няма и не може да обоснове, без да претендира и установи собствени права върху предмета на договора / на съсобственик, носител на ограничено вещно право, наследник, срещу когото сделката е насочена и пр./, както е приел и въззивният съд.
Частната жалба е неоснователна – въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. №261/07 г. от 6.02.07 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: