О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
С. 13.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6885 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от членовете на управителния съвет В. и М., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. против въззивно решение № 124 от 11.07.13г. по в.гр.д. № 271/13г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 52 от 4.01.13г. по гр.д.№ 68/12г.на Силистренски окръжен съд като е присъденото в полза на З. Х. обезщетение за имуществени вреди от 148.32лв. и за неимуществени вреди 30 000лв., причинени в резултат на извършено на 11.03.2010г., при управление на л.а. ”М.” модел „П.” с рег. [рег.номер на МПС] т НК, непозволено увреждане, причиняване на средни телесни повреди – трайно затруднение движението на ляв горен крайник, трайно затруднение движението на десен долен крайник и разстройство на здравето, временно опасно за живота,за което е признат извършителят А. И. С. за виновен и наказан с глоба с решение № 741 от 3.10.11г.по н.а.х.д.№ 777/11г.на РС Силистра, ведно с лихва за забава в размер на 6 231.27лв. за периода 11.03.10г.-13.03.12г.и със законната лихва, считано от 12.03.12г., като е отхвърлен иска в останалата част.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за начина за определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД и за релевантните предпоставки, при които следва да се приеме наличието на принос от пострадалия за настъпване на претърпените вреди.
Срещу подадената от третото лице касационна жалба, не са постъпили отговори от другите страни.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Касационната жалба в частта досежно предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, който е с цена от 148.32лв., е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК, съгласно която – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска за граждански дела до 5 000лв.
В подлежащата на касационно обжалване част от решението, касаеща предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд, считайки претенцията за доказана по основание, е я определил в размер на 30 000лв.,съобразявайки вида, тежестта, продължи-телността на причиненото увреждане в резултат на причинения от ответника челен сблъсък на двете моторни превозни средства, както и продължителния период на възстановяване и наличието на неблагоприятен изход от лечението. В мотивите си съдът не е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, излагайки съображения /съобразно заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза/ защо счита за неоснователна и недоказана тезата на третото лице- помагач, че пострадалия е пътувал без обезопасителен колан.
В тази връзка, по поставените от касатора въпроси за съдържанието на понятието „справедливост”, което е от значение за определяне размера на следващото се обезщетение и за релевантните предпоставки, при които може да се приеме наличието на принос за увреждане, не следва да се допуска касационно обжалване. Това е така, защото първият въпрос е разрешен от въззивния съд съобразно приетото в т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, където са определени критериите, въз основа на които съдилищата прилагат нормата на чл.52 ал.1 от ЗЗД, а вторият въпрос е несъотносим към настоящия спор. Както вече беше посочено по-горе съдът на базата на ангажираните по делото доказателства е достигнал до извод за липса на съпричиняване, поради което така поставеният въпрос не е свързан с решаващите му мотиви и не е от значение за изхода на спора. Следва да се посочи и че съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС – поставеният от касатора въпрос не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, когато е свързан с преценка правилността на изводите на въззивния съд и когато изисква обсъждане на ангажираните по делото доказателства.
Мотивиран от изложеното, като счита,че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената касационна жалба от [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], представлявано от членовете на управителния съвет В. и М., с адрес на управление: [населено място] 1504 [улица] против въззивно решение № 124 от 11.07.13г. по в.гр.д. № 271/13г. на Варненски апелативен съд в частта досежно предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 6885/13г. на ВКС в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 11.07.13г. по в.гр.д. № 271/13г. на Варненски апелативен съд в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно в частта, в която не се допуска касационно обжалване, а в останалата част за оставяне без разглеждане и прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба,в 7-дневен срок, пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :