О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 09.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 592 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от А. за с. к. (АСК) срещу О. № 1* от 03.12.2008 год. по гр.д. № 228/2008 на Пловдивския апелативен съд с което е оставено без уважение искането му за обезпечение на исковете на АСК срещу Е. „Тери 65 – Т. П. ;, въззивното производство по които е било висящо пред ПАС. Исканата обезпечителна мярка е “възбрана” върху два недвижими имота – собственост на едноличния търговец.
Искането си за отмяна на определението частният жалбоподател обосновава с това, че предявените искове са допустими и основателни, както е приел и въззивния съд, а от това следва, че е налице обезпечителна нужда.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД – присъждане на неустойка и обезщетение за забава при плащането и, поради неизпълнение на сключен между страните договор за приватизационна продажба.
Непосредствени преди приключване на съдебното дирене, но преди постановяване на решението, с молбата от 18.11.2009 год., по реда и на основание чл.389 ГПК агенцията е поискала да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти, принадлежащи на едноличния търговец. С атакуваното определение ПАС е приел, че искането за налагането на обезпечителна мярка е немотивирано, доколкото не се сочи каквато и да било обезпечителната нужда. Поради това е постановил отказ.
Настоящата инстанция счита, че определението на ПАС е законосъобразно, поради следното:
Неправилно АСК смесва предпоставките за допускане на обезпечителна мярка – вероятна основателност на исковете и наличието на обезпечителна нужда. Дори исковете да са основателни, ако реализацията на правата на кредитора не би била затруднена – обезпечителна нужда липсва. В тежест на молителя е да обоснова наличието на обезпечителна нужда, което АСК не е сторила, а както правилно е констатирал и ПАС – дори липсва позоваване на такава.
Ще следва да се отбележи и това, че частната жалба е депозирана на 22.12.2008 год. т.е. след постановяване и обявяване на 03.12.2008 год. на осъдителното въззивно решение, което поставя въпроса за правния интерес от обжалване с оглед хипотезата на чл.404 т.1 ГПК.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА О. № 1* от 03.12.2008 год. по гр.д. № 228/2008 на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.