Определение №624 от 41033 по гр. дело №1697/1697 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 624

ГР. С., 04.05.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.04.12 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1697/11 г.,
Намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], в ликвидация, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №1898/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са уважени предявените от Г. Б. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „гл. счетоводител” при ответника на осн. чл.328, ал.2 от КТ със заповед на ликвидатора на дружеството от 24.11.10 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Поставя като значим за спора и точното прилагане на закона, поради липса на съдебна практика въпроса: при ликвидация на дружеството и преминаване на части от дейността му към други дружества, коя от нормите следва да се приложи –може ли новият работодател / ликвидатор/ да упражни правото по чл.328, ал.2 от КТ или следва да се даде приоритет на разпоредбата на чл.123,ал.1,т.7 от КТ, според която тр. правоотношение се запазва при промяна на работодателя.
В. съд е споделил извода на първоинстанционния, че назначеният от общинския съвет ликвидатор на дружеството , с когото е сключен договор за управление, може да упражни правото по чл.328, ал.2 от КТ. С решението на общинския съвет от 3.08.10 г. за прекратяване на ответното дружество с ликвидация и назначаване на ликвидатор са създадени две нови предприятия, към които преминават части от дейността на дружеството в ликвидация. В решението на ОбС е посочено, че тр. правоотношения със служителите на дружеството в ликвидация се запазват на осн. чл.123, ал.1 от КТ в обхвата, уреден с правилника за устройството и дейността на новите две общински предприятия. От представената организационна структура на двете нови предприятия се установява, че длъжността на ищеца – гл. счетоводител, е предвидена в дл. разписания и на двете . Затова според ОС с уволнението на ищеца по чл.328,ал.2 от КТ не се постигат специфичните екипни за управителя цели, според смисъла на закона, а се заобикаля възможността по чл.123, ал.1,т.7 от КТ ищецът да премине на работа в едно от двете нови предприятия.
Разпоредбите на чл.328, ал.2 и на чл.123 от КТ са застъпени в практиката на ВКС. За първата е посочено, че е специфично правило, което дава възможност на управителя по договор за управление да прецени доколко служителите от ръководството на предприятието са подходящи за осъществяване на управленческата програма, заложена в договора – в този см. е напр. Р по гр.д. №218/09 г. на четвърто г.о. За втората разпоредба пък е разяснено, че урежда запазване на тр. правоотношения при промяна на работодателя, като уредбата е традиционна за нашето законодателство и се основава на общата идея за правоприемство в гражданското и търговско право. Закрилата по чл.123 и 123а от КТ е императивна. В закона са уредени изчерпателно случаите на запазване на тр. правоотношение при промяна на работодателя- ТР №2/11 г. Затова заобикалянето й с прекратяване на тр. договор по чл.328, ал.2 от КТ, което не изисква мотиви и е по целесъобразност, но следва да е насочено към специфична екипна цел, каквато в случая очевидно не се преследва, води до незаконосъобразност на уволнението. В подобен смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл.8, ал.1 от КТ при спор за законността на уволнението/ напр. Р по гр.д. №871/10 г. и по гр.д. №254/09 г. на четвърто г.о./, когато доводите за злоупотреба с право са въведени с исковата молба като част от предмета на спора, както е и в случая.
Поради застъпването на въпросите в практиката на ВКС, вкл. в цитираната по чл.290 и чл.292 от ГПК, не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №1898/11 г. от 12.08.11 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар