3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 09.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1478/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. К. Н. срещу решение от 04.11.2013г по гр.дело № 7776/2013г. на Софийски градски съд , с което след отмяна на решение от 22.03.2013г по гр.д № 33750/2012 на Софийски районен съд , е отхвърлен е иска му за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение .
В приложеното към жалбата изложение , като основание за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с решение №48 от 14.05.2012г по гр.д № 447/2011г ІV г.о на ВКС по въпроса следва ли работодателят в трудовия спор в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, да докаже дисциплинарното нарушение , описано в заповедта за наказание и ако не го е доказал , може ли съдът да приеме заповедта за уволнение за законосъобразна .
Ответникът [фирма] е заявил отговор ,с който оспорва соченото основание по чл. 280 ал.1 ГПК ,тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената практика по спорните въпроси. Заявил е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице . Разрешението на правния въпрос по приложеното решение №48 от 14.05.2012г по гр.д № 447/2011г ІV г.о на ВКС, който правен въпрос се възприема от касатора като произнесен по настоящето дело , е било обусловено от други зададени предметни предели на трудовия спор и необосновано се изтъква противоречие . В практиката на ВКС е установено , че правото на работника или служителя да оспори уволнението по исков ред намира израз в положителните и отрицателни твърдения , на които се основава иска , като тези твърдения задават и предметните предели на трудовия спор . Щом в исковата молба липсва отрицателното твърдение , че ищецът не е извършил нарушението за което е наказан дисциплинарно , а оспорването на уволнението се основава единствено на несъобразяване на тежестта на нарушението с наложеното наказание(което предпоставя и установеност на нарушението като извършено ) , както първостепенният съд , така и въззивният съд са длъжни да съобразят така очертаният спорен предмет на делото , както впрочем същият е бил възприет и от двете страни при защитата им в инстанциите. Пропускът в доклада на първостепенният съд да отграничи изрично спорно от безспорно в тази връзка , или неправилното указание към едната страна , че не сочи доказателства за неоспорен факт , ако същият не подлежи на служебна проверка , не обвързва въззивния съд решаващо да преценява въпросът за неговото доказване. Ето защо поставеният правен въпрос в изложението няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд и не е от значение за изхода на делото в настоящия случай – фактът на самото нарушение не е бил оспорван с иска и това е изтъкнато в рамките на инстанционния контрол , от въззивния съд .
Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 150 лева .
Предвид гореизложеното, ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 04.11.2013г по гр.дело № 7776/2013г. на Софийски градски съд
Осъжда С. К. Н. от [населено място] бряг да заплати на [фирма] сумата 150 лева разноски за защита от юрисконсулт в настоящето производство .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .