О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
ГР. София, 18.11. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.11.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №623/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 и 3 от ГПК.
Образувано е по две частни жалби:
Първата е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК – на С. К. , Н. А. и Ю. К. срещу въззивното разпореждане на Кюстендилски окръжен съд по ч.гр.д. №413/09 г., с което е върната като просрочена частната им касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно определение.
Втората е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК – на Б. Д. срещу това въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване производството по заведения от касатора иск.
Частните жалби са подадени в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащи на обжалване пред ВКС определения и са допустими.
По първата от тях, подадена и разгледана по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, ВКС намира следното: ОС е върнал частната касационна жалба на посочените по –горе три лица като просрочена. Приел е, че те и Б. Д. , като ищци по делото, не са необходими другари и действията на един от тях / в случая – на последния/ не ползват останалите. Тримата частни жалбоподатели са подали частната касационна жалба след изтичане на преклузивния срок за обжалване по чл.275 от ГПК, поради което тя подлежи на връщане, на осн. чл.286, ал.1, т.1 от ГПК.
Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: ищците не са необходими другари по делото – всеки от тях претендира спрямо ответниците суми, които те да му заплатят по обективно и субективно съединените искове. Солидарното осъждане на ищците по нохд №79/98 г. за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане на осн. чл.45 от ЗЗД също не ги прави необходими другари – другарството на солидарните длъжници е обикновено. Просрочието на частната касационна жалба за всеки от тримата касатори не се оспорва в сега разглежданата частна жалба, то се установява и от направената по повод на последната проверка за подаването на върнатата частна касационна жалба. Подаването на последната след изтичане на срока за обжалване е основание за връщането й по чл.286, ал.1,т.1 от ГПК, както законосъобразно е приел и ОС. Въззивното разпореждане за връщане на частната касационна жалба на тримата касатори е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По втората частна касационна жалба, подадена на осн. чл.274, ал.3, вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
За допускане на касационното обжалване касаторът Б. Д. се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК: според него въззивното определение противоречи на трайна практика на ВКС и съдилищата в аналогични случаи, по цитираните решения; присъдата по нохд в частта по гр. иск с пр. осн. чл.45 от ЗЗД, постановена след осъждането на работодателя на осн. чл.200 от КТ, също противоречи на тази практика
С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведените от касатора срещу ответниците П искове – за установяване недължимост на сумата, която касаторът е осъден да им заплати с влязлата в сила присъда по нохд на осн. чл.45 от ЗЗД и за връщането на платената част от нея на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД. Прието е, че спорът за дължимостта на сумата на осн. чл.45 от ЗЗД е разрешен със сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван на осн. чл.299, ал.1 от ГПК. Оттук недопустим е и обусловеният иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на платената по изп. дело част от присъдената сума. Платеното от работодателя на пострадалия обезщетение на наследниците му по чл.200 от КТ е на друго основание и не изключва деликтната отговорност на касатора, като пряк причинител на увреждането. Последните съображения са в противоречие с цитираното, но непредставено решение на ВКС №834/07 г., но в случая те не са определящи по спора за допустимостта на исковете. Основното е, че с присъдата е формирана СПН за обезщетението по чл.45 от ЗЗД. Касаторът може евентуално да я преодолее в извънинстанционно производство, но не и със заведените искове, по които съдът е длъжен да се съобрази с нея, както е прието и в обжалваното определение. Затова не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното разпореждане на Кюстендилски окръжен съд от 29.09.09 г. по ч.гр.д. №413/09 г., в частта за връщане на частната касационна жалба на С. К. , Н. А. и Н. К.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение по същото дело от 15.07.09 г., по частната касационна жалба на Б. Д.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: