5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 13.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4476/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4451/06.04.2015г., подадена от адв. М. М., в качеството й на процесуален представител на Ж. Ж. Ж., срещу решение № 145 от 09.06.2015г. по в.гр.д.№ 265/2015г. на Окръжен съд-Сливен. С въззивното решение е потвърдено решение № 352/29.04.2015г. по гр.д. № 490/2015г. по описа на Районен съд-Сливен, с което са отхвърлени предявените от Ж. Ж. Ж. против Дом за възрастни хора с увреждания и изостаналост /ДВХУИ/ – селище „Качулка” обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед № 3/04.02.2015г., за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение в размер на 3420 лв. като неоснователни.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани следните въпроси: 1/ Трябва ли да се извърши подбор между служители, заемащи сходни по своите трудови функции длъжности, които влизат в една единична група по Националната класификация на професиите и длъжностите в редакциите от 2011г. до 2015 г.? – във връзка с който сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и 2/ Трябва ли да се извърши подбор между служители, заемащи сходни, близки по естеството си длъжности, които обаче не са идентични? – позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 1929/07.12.2006г. по гр.д. № 570/2004г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответната страна по касационната жалба – ДВХУИ – селище „Качулка” е постъпил отговор, в който се излагат съображения, че жалбата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество е неоснователна.
Подадената касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, като е приел, че формираната от РС-Сливен фактическа обстановка е правилна и кореспондираща със събраните по делото доказателства. Установено е, че Ж. Ж. Ж. е работил в ДВХУИ – селище „К.” по трудово правооношение на длъжността „автомеханик” и че то е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради издадена Заповед № 15/04.02.2015 г., с която директорът на ДВХУИ е утвърдил ново щатно разписание. Въззивният съд е взел предвид, че на съдебен контрол подлежи само уволнението, извършено въз основа на съкращаване на щата, не и преценката на работодателя за промяна в бройките на длъжността, което е въпрос на целесъобразност. При съпоставяне на новото щатно разписание в сила от 05.02.2015 г. и старото от 01.01.2014 г., е установено, че съществуващата една бройка на длъжността „автомеханик” е премахната. Съдът е посочил, че съкращаването на длъжността съвпада по време с уволнението на служителя, който я е заемал и същото е реално, тъй като се съкращава трудовата функция на премахната длъжност. Направеното възражение за идентичност на длъжностите „автомехник” и „автомонтьор” е прието за неоснователно с мотива, че макар двете длъжности да са в идентична група по Списъка на НПКД – „Механици и монтьори на моторни превозни средства” между тях съществува разлика в минималното образователно и квалификационно ниво, същите са с различен пореден номер в посочения Списък, следователно са различни, отделни длъжности. Прието е, че макар длъжността „автомонтьор”, която се запазва в новото щатно разписание да е сходна със съкратената длъжност „автомеханик”, заемана от уволнения служител, това не поражда задължение за работодателя да извърши подбор. При тези съображения въззивната инстация е потвърдила решението на първоинстанционния съд, с което исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ са отхвърлени.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК.
Формулираният в т. 1 материалноправен въпрос отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото е обусловил решаващата воля на съда, но не е налице релевираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая касаторът бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало.
Вторият въпрос също не може да обснове допускането до касационно обжалване, въпреки че отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът се е позовал на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но цитираното от него решение представлява казуална практика на ВКС, постановена по реда на ГПК/отм./, следователно искането за допускане на касационно обжалване се основа на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Това специално основание също не е налице, тъй като по поставения въпрос е формирана задължителна за съдилищата практика на ВКС, обективирана в решение № 752/13.02.2010 г. по гр.д. № 1095/2009 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 304/20.10.2014г. по гр.д. № 2344/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че подборът не е задължителен, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности и само при такива длъжности е възможно сравнение. Съдебната практика по въпроса между които работници и служители задължително следва да се извърши подбор е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения в този смисъл. Така например с решение № 282 от 01.09.2011г. по гр.д. № 110/2010г. ІV г.о. ВКС е прието, че когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора, се изхожда не от наименованията на длъжностите, а от техните трудови функции, като определящо е дали различията са съществени.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145/ 09.06.2015 г., постановено от Окръжен съд-Сливен по възз.гр. д. № 265/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: