О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1160
София, 04.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3601/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1т.1- т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Кооперация „Д. КТ”чрез пълномощник адв.Н. К. срещу решение № 677/16.04.2015 г. по гр.д.№ 433/ 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, ГК,10 състав.
Ответницата по касационната жалба Д. Г. Х. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Н. П. я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 4764/10.12.2014 г. по гр.д.№ 7749/2014 г. на Районен съд-Пловдив.С него са уважени предявените от ищцата- ответник по касационната жалба в настоящото производство, искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, за признаване незаконност на уволнението й извършено със заповед № 5/ 07.04.2014 г. на работодателя въз основа на чл.328 ал.1 т.2 КТ и отмяната й , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност организатор стопански дейности и за заплащане на обезщетение въз основа на чл.225 ал.1 КТ в размер на 2 525,88 лв. за времето през което е останала без работа в периода 07.04.2014 г. -07.10.2014 г., ведно със законната лихва от 16.05.2014 г. до изплащането й . Искът до пълния му размер от 2526 лв. е отхвърлен като неоснователен.Присъдени са и разноски. Въззивният съд е приел, че между страните е проведен предходен трудов спор, при който уволнението на ищцата на основание чл. 330 ал.2 т.5 КТ е било признато за незаконно с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№3110/2013г. на ВКС,ІV г.о. и е била възстановена на заеманата и тогава длъжност организатор стопански дейности. Въпреки че е била преодоляна предварителната закрила за уволнението й, искът е бил уважен по причина,че не е било налице основанието за уволнение, посочено в заповедта, тъй като ищцата е била трудоустроена значително време преди уволнението и е заемала длъжност за трудоустроена. В двуседмичния законов срок тя се явила на работа.Издадена била заповед № 4/04.04.2014 г. за възстановяването й и веднага след нея- процесната заповед, с която трудовото й правоотношение като организатор стопанска дейност е прекратено, поради съкращаване в щата.По настоящото дело ищцата е оспорила законността на уволнението вече поради неспазване на закрилата за уволнение в хипотезата на чл. 333 ал.1 т.2 КТ.Според приложено към исковата молба ЕР на ТЕЛК за преосвидетелстване, тя е с 63% намалена трудоспособност, с диагноза „хипертонична болест на сърцето” за срок до 01.01.2017 г. Въззивният съд е приел,че липсват данни за извършване на трудоустрояване на ищцата, на заеманата преди уволнението длъжност, но не е спорно по делото, че работодателят е специализирана кооперация за трудоустроени лица и ищцата е заемала длъжност предвидена за трудоустроени.Приел е също така, че в отговора на исковата молба работодателят е заявил,че е поискал справка от ищцата дали има ново ЕР на ТЕЛК, но тя не представила такова. Посочил е, че предпоставка за законосъобразното упражняване правото на уволнение е спазването и успешното преодоляване на предварителната закрила при уволнение,за което се взема предварително разрешение от Инспекцията по труда , а в случаите по чл. 333 ал.1 т. 2 и 3 КТ за трудоустроени работници и служители,боледуващи от болест по Наредба № 5 /20.02.1987 г. за болестите,при които работниците,боледуващи от тях имат особена закрила,съгласно чл. 333 ал.1 КТ- и мнението на ТЕЛК.С посочената законова разпоредба е установена императивно предварителна закрила в предвидените от закона хипотези, включително при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал.1 т.2 КТ, както е в случая. Тя е с обективен характер и се прилага независимо дали работодателят е бил уведомен за нея, като единственото изключение е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила.Ищцата се е ползвала от тази закрила и поради това новото й уволнение, извършено без да се поиска мнение от ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда, при липса на данни да е въвела умишлено в заблуждение работодателя, е признато за незаконно.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т т.2 и т.3 ГПК. Поставя следните въпроси:
-допустимо ли е и на какво правно основание съдът да прави изводи за спорни факти, по които не са събирани доказателства;
-допустимо ли е съдът да основава решението си като приема факт за безспорно установен, без да посочва доказателствата, на които основава този свой извод.
Твърди, че не са събирани доказателства, че ищцата е заемала длъжност, предвидена за трудоустроени, нито тя е твърдяла това, нито пък заеманата от нея длъжност е била определена за трудоустроени. Счита, че когато страните спорят относно даден факт е недопустимо съдът да приеме за безспорно настъпването му, длъжен е да обсъди всички правнорелевантни факти и събраните доказателства. Намира, че отговорът на този въпрос е особено съществен поради измененията в обществено-икономическите условия.
По-нататък в изложението се посочва, че съдът се е произнесъл по въпрос, по който е налице противоречива практика и решението на ВКС ще бъде от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона.Следва обширен цитат от решение по гр.д.№891/2011 г., на ІІ г.о., според приетото в което когато страните спорят в съдебното производство относно правнорелевантен факт е процесуално недопустимо съдът без да излага съображения относно този факт да приеме за безспорно неговото настъпване, длъжен е да обсъди всички правнорелевантни факти, когато е налице спор между страните е недопустимо съдът да приема спорния факт за безспорен и за безспорно установен,без да посочва доказателствата, на които основава този свой извод.
В заключение касаторът изтъква,че нормативната база,свързана с трудоустрояването е остаряла, с празноти и липса на конкретизация, а понякога и противоречиви тълкувания на МТСП и съда.Поради това счита за необходимо произнасянето на ВКС с оглед точното прилагане на закона.
Първият въпрос е обусловен от становището на касатора за допуснати процесуални нарушения на въззивния съд, доколкото намира изводите му относно релевантни по делото факти за необосновани и не произтичащи от събрани по делото доказателства. Касаторът е длъжен ясно да разграничи в изложението си основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК от тези по чл.281 т.3 ГПК, тъй като последните не са предмет на разглеждане в настоящото производство. Въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка по делото и с обсъждане на събраните доказателства, според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1.Поради това не може да се приеме, че с така формулирания въпрос е обосновано общо основание за допустимост на касационно обжалване.Не е аргументирано и твърдяното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Относно втория въпрос касаторът се аргументира с цитата от посоченото по-горе решение на ВКС.Поради това следва да се приеме,че поддържаното по него допълнително основание е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а не както той твърди по т.2.Въпросът отново е детерминиран от становището на касатора за допуснати процесуални нарушения.Освен това твърденията му не могат да бъдат споделени, доколкото основанието на предявения от ищцата иск заявено с исковата молба е за неспазена закрила, с позоваване на трудоустрояване , което е известно на работодателя и е свързано с предходния трудов спор.Въззивният съд е формирал мотиви във връзка с приетото в решението на ВКС по предходното дело.Поради това не може да се приеме и че е налице отклонение от задължителна съдебна практика, цитирана от касатора.
ВКС,състав на ІІІ го. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на спора и са включени в предмета на делото и при спазване на изискванията на т.1 от цитираното по-горе ТР. Такъв въпрос от касатора не е поставен. Не е обосновано и допълнително основание – проявлението на изведения обуславящ въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. При поддържани допълнителни основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК касторът трябва да издири и приложи съдебна практика и задължителна съдебна практика съдържаща постановки по разрешавания правен въпрос при пълна идентичност на разглежданите случаи и да обоснове в какво точно се изразява твърдяното противоречие,което не е сторено. Не е изложена каквато и да било аргументация, свързана с допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. То е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или практика, която не е съобразена с промените в законодателството или когато липсва съдебна практика . Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде изменена в насока,която счита за правилна или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска.
При този изход на делото на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за възнаграждение за адвокат в размер на сумата 800 лв., отразени като получени в брой в приложен договор за правна защита и съдействие .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 677/16.04.2015 г. по гр.д.№ 433/ 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, ГК,10 състав.
ОСЪЖДА Кооперация „Д. КТ” да заплати на Д. Г. Х. сумата 800 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: