О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
гр. София, 11.07.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 277 по описа за 2016г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ф. М., чрез пълномощника адв. С. С. срещу решение № 1820/17.08.2015г. по т.д.№ 2315/14г. от Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав в частта, с която е потвърдено решение № 358/28.02.2014г. по т.д.№ 755/13г. на Софийски градски съд, IV-10 състав за признаване за установено по иска по чл.694 ТЗ на касатора срещу [фирма] /в несъстоятелност/, че първият има вземане към дружеството в размер на 144 247 евро, представляващо платена от ищеца продажна цена по развален предварителен договор от 27.03.2006г. за покупко-продажба на апартамент В501, находящ се в [населено място], кв.Стражите, комплекс Ди О. и за отхвърляне на иска на касатора за признаване за установено, че има вземане срещу посоченото дружество за неустойка за неизпълнение на задължението за предаване на фактическата власт върху имота в размер на 226 168 евро за периода 02.10.2007г. до 17.01.2012г., както и вземане за неустойка за изпълнение на задължението за прехвърляне на вещни права върху имота в размер на 226 168 евро за същия период.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо в уважената част от иска по чл.694 ТЗ във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вместо на заявените основания по чл.617,ал.2 ТЗ и чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД, поради което се иска обезсилването му като недопустимо в тази част, както и отмяната му като неправилно в останалите отхвърлителни части.
Ответникът [фирма] / в несъстоятелност/ не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът е предявил вземанията си пред синдика на несъстоятелния ответник, но с определение по чл.692 ТЗ съдът по несъстоятелността ги е изключил от списъка на приетите вземания и не е уважил възражение на кредитора срещу невключването от синдик на част от предявените вземания в списъка. Апелативният съд е констатирал, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който касаторът е заплатил сумата от 144 247 евро. Ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли с окончателен договор правото на собственост на касатора. От 09.02.2010г. ответното дружество е апортирало в друго дружество правото си на собственост върху процесния имот. Открито е било производство по несъстоятелност на ответника. САС е приел, че не е осъществена хипотезата на чл.617, ал.2 ЗЗД, тъй като разпоредбата не урежда фактическия състав на възникване на задължението, а особено правило за неговата изискуемост. Касае се до признато от закона потестативно право на купувача по предварителен договор при неизпълнение да иска обявяването му за окончателен, поради което и не може да иска заместващо основната престация обезщетение по чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД. САС е намерил, че е реализирана хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. След като касаторът е предявил вземане пред синдика за връщане на дадената цена по предварителния договор, това означава, че същият разваля облигационната връзка поради неизпълнение на насрещната страна. С оглед на което въззивният съд е уважил иска по чл.694 ТЗ като е приел, че сумата от 144 247 евро се дължи на отпаднало основание, поради разваляне на предварителния договор. Липсата на договорна връзка и уговорката, че претендираните неустойки се дължат за забавено изпълнение, а не при разваляне на договора, са мотивирали апелативният съд да отхвърли и установителните искове по тези вземания. САС е изложил съображения, че касаторът не е претендирал обезщетение за вредите от неизпълнението при разваляне на договора на осн.чл.88, ал.1, пр.2 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ За недопустимостта на обжалваното въззивно решение в уважителната му част. 2/Приложимо ли е трансформационното правило на чл.617, ал.2 ТЗ по отношение на непаричните задължения на страните по предварителния договор да сключат окончателен съобразно уговореното помежду им? 3/ Намира ли приложение общата разпоредба на чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД в случаи на неизпълнение на предварителен договор по чл.19 ЗЗД? 4/ Може ли изправната страна по предварителен договор да защити легитимния си кредиторов интерес чрез конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД в случай, че съответният недвижим имот, предмет на предварителния договор, вече не е в имуществото на длъжника-ответник?
Касаторът въвежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване – по втори въпрос чл.280, ал.1, т.2 ГПК противоречие с незадължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 331/15.10.2007г. по гр.д. № 2083/2007г. на СГС-IV-В отделение, потвърдено с решение № 539/14.10.2008г. по т.д. № 263/2008г. на ВКС, I т.о. и решение № 1114/27.06.2014г. на СГС,ТО, VI-7 състав; по трети въпрос – осн. чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК с оглед противоречие с решение № 191/22.11.2013г. по т.д. № 729/2011г. на ВКС, II т.о.; решение № 67/25.02.2013г. по гр.д. № 170/2012г. на ВКС, IV г.о. и решение № 64/03.06.2011г. по т.д. № 476/2010г. на ВКС, II т.о. и по четвърти въпрос – противоречие на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК със задължителна практика на ВКС предвид т.19 от ТР № 6/ 06.12.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По отношение на поставените правни въпроси ВКС намира следното:
С оглед задължителните разяснения по т.1 от ТР № 1/2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна служебно да допусне касационно обжалване на това решение, ако съществува вероятност то да е недопустимо. Предвид доводите, които са наведени от касатора по оплакването му за недопустимост на съдебния акт на САС, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице вероятност същото решение да е недопустимо. Ищецът по един иск може да претендира спрямо ответника да бъде установено съществуването на парично вземане на няколко основания, предявени при условията на евентуалност. Неуважаването на заявените като главно и следващо евентуално основание за възникване на вземането представлява сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие да се разгледа искът на третото евентуално наведено основание. В случая последното е обосновано в исковата молба с приложението на чл.55, ал.1 ЗЗД като изрично касаторът е посочил всички хипотези на даване/получаване без основание, при неосъществено основание и при отпадане на основанието, вкл. разваляне, на което и основание е уважен искът по чл.694 ТЗ.
Останалите три въпроса не обуславят пряко изхода от спора в отхвърлителната част на въззивното решение. Решаващите изводи на САС са основани на приетото от него разваляне на договора и отпадане на облигационната връзка с обратна сила, вкл. и на уговорените неустойки, които не са във връзка с вреди по чл.88, ал.1 ЗЗД. Произнасянето на апелативният съд е в съгласие със задължителните за съдилищата постановки на ТР № 7/13.11.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 7/2013г.
Неизпълнението на изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване прави безпредметно изследването на осъществяването на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1820/17.08.2015г. по т.д.№ 2315/14г. от Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: