О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
[населено място], 10.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1004 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от адв.П. К. против определение № 3952/01.12.2017г. по в.гр.д. № 6089/2016г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, с което е отхвърлена молбата на частната жалбоподателка за изменение на решение № 1612/07.7.2017г. по с.гр.д. в частта за разноските като бъде осъдено ЗД [фирма] да й заплати възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА за въззивна инстанция в размер на 2 988лв.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг за уважаване на молбата по чл.248 ГПК .
Ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството по в.гр.д. № 6089/2016г. на САС е приключило с решение № 1612/07.7.2017г., с което частично е било отменено първоинстанционното решение и вместо него застрахователят е бил осъден да заплати допълнително на всеки един от въззивниците В. Д. А., С. Н. Н. и на Д. Н. А. по още 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Ф. А. при ПТП и частично е било потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ срещу ЗД [фирма] на В. Д. А., С. Н. Н. и на Д. Н. А. за разликата над уважените размери до предявените като частични искове при обща претенция по всеки иск от 200 000лв., а така също ЗД [фирма] е било осъдено да заплати на адв.К. сумата от 292,54лв., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
С молба от 06.10.2017г. адв.К. е поискала изменение на въззивното решение в частта за разноските като е изложила, че то неправилно е било определено от САС в размер на 292,54 лв., а не в действителния размер от 2 988лв. с ДДС.
С обжалваното определение САС е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК.
Горната установеност налага следните правни изводи:
На осн. чл.38, ал.2 ЗА ако страната, в чиято полза е решен един спор е била представлявана в производството от адвокат, който й е оказал безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА, то същият процесуален представител има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна.
В случая съобразно договор за правна помощ и съдействие и пълномощно от 16.03.2015г., пописани от В. Д. А., С. Н. Н. и на Д. Н. А., последните са били представлявани пред СГС и САС от адв.П. К.. Нито в пълномощното, нито в договора е обективирана воля процесуалното представителство да се осъществи в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 ЗА: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист.
Следователно не може да се приеме, че защита е била възложена, респ. поета от адвоката при условията на чл.38 ЗА. Поради което и поисканото адвокатско възнаграждение не се дължи от застрахователя.
Макар и поради съображения различни от изложените във въззивното определение последното следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3952/01.12.2017г. по в.гр.д. № 6089/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: