О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 18.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 347 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. В. Г., чрез пълномощника й адвокат Д, против решение № 204 от 25.02.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2005 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение от 15.04.2005 г. по гр.д. № 475/2004 г. на Районен съд-Варна и е постановено друго за отхвърляне на предявените на основание чл.13, ал.8 ЗВСГЗГФ от Т. В. Г. против М. С. П., Т. Х. Х., Д. С. Х. , М. М. А. , Е. М. А. , Г. Д. Б. и М. Г. П. искове за приемане за установено, че недвижим имот с площ от 37 дка, от които 33 дка нива и 4 дка лозе, находящ се в землището на гр. В., кв.”Г”, местността „Ф” при посочени съседи, към момента на отнемане по реда на Закона за собствеността и ползването на горите /отм./ чрез залесяване през 1955 г., е бил собствен на К. Д. Е. , поч. 21.02.1978 г., придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1* т.ІІ, н.д. № 323/1940 г.
Ответниците Т. Х. Х. и Л. С. Х. оспорват касационната жалба по същество, но същите, както и М. С. П., М. М. А. , Е. М. А. , Г. Д. Б. и М. Г. П. не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Искът е основан на твърдението, че имотът е бил залесен в периода 1954-55 г. и одържавен по силата на Закона за стопанисване и ползване на горите, поради което извършените през 1958 г. прехвърлителни сделки с част от имота не са произвели действие, тъй като наследодателката на ищцата вече не е била собственик. За да отхвърли иска Варненският окръжен съд, възприемайки заключението на тройната и на допълнителната СТЕ е счел, че към претендирания в исковата молба момент имотът не е бил гора и съответно не е бил одържавен на соченото основание. Изложени са и допълнителни съображения, че по отношение на Т. Х. и Л. Х. обективно липсва спор за материално право, доколкото последните претендират собственост по давност към 1967 г., а съответно не е налице спор към момента, в който се твърди, че имота е бил одържавен, а наследниците на Г. П. /М. П. , М. А. , Г. Б. и Е. А. / са направили отказ от възстановяване правото на собственост и ОСЗГ е уважила искането на ищцата и е възстановила правото на собственост върху заявените земи с решение № 1267/12.05.2005 г., а дори да се уважи иска против М. П. ищцата не би постигнала реален практически резултат, тъй като с факта на постановяване на позитивно решение на ОСЗГ, правото на собственост върху част от процесния имот с площ от 8 дка /продадена от наследодателката К на М. /Милен/ П. с нотариален акт № 54, том Х, н.д. № 2286/1958 г./ ще премине автоматично в имуществото на М. П. , предвид настъпилото впоследствие вещнопрехвърлително действие на договора за продажба от 1958 г.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Счита, че в противоречие с решение № 1* от 13.01.2000 г. по гр.д. № 592/1999 г., ВКС и решение от 21.09.2005 г. по гр.д. № 577/2004 г., ВКС въззивният съд се е произнесъл по нередовни въззивни жалби, с които са обжалвани само разноските, не е посочена порочността на решението и не са посочени нови доказателства. Наведеното твърдение за недопустимост на решението, тъй като същото не е обжалвано, а е атакувано само в частта, имаща характер на определение – по разноските – е неотносимо към данните по делото, доколкото и в четирите въззивни жалба ясно е посочено, че се атакува първоинстанционното решение изцяло, а обстоятелството дали са посочени конкретни пороци не рефлектира върху редовността на жалбите, в какъвто смисъл са указанията по приложение на процесуалния закон в т.4 на Тълкувателно решение № 1/2000 г. от 4.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС.
Доводите за необсъждане признанието на иска от ответниците /което противоречи на решение от 27.12.2007 г. по гр.д. № 991/2007 г. на ОС-София/, необсъждане на всички доказателства /което противоречи на решение № 1* от 8.11.1999 г. по гр.д. № 814/1999 г., ВКС, V г.о./ и възприемане на едно от две експертни заключения, без конкретно посочване на причината за това /което води до необоснованост на изводите съгласно т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 2.07.2004 г., ОСГК и ТК на ВКС/, по същество са свързани с касационното основание „съществено процесуално нарушение” по чл.281, т.3 ГПК, което подлежи на разглеждане при постановяване на касационното решение, но при липса на формулиран правен въпрос е неотносимо при преценка предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Твърдението за недопустимост на иска не е обосновано с оглед предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, нито следва от твърденията на Т. Г. в исковата молба, поради което се явява неотносимо в настоящото произво ство.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204 от 25.02.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2005 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: