ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 644
гр. София, 12.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 3391 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] , [населено място], чрез пълномощника адв. Й. Т. против решение №117/19.01.2015 г. по в.т.д. № 4721/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в, допълнено с решение 1899/24.09.2015г. по същото дело, в частта, с която след отмяна на решение № 1419/08.08.2013г. по т.д. № 5078/2011г. на Софийски градски съд, ТК, VI-1 състав е осъден касаторът да заплати на „П.’Т., седалище [населено място], ФРГермания сумата 99 606,07 евро, представляваща цена на доставени и неплатени изделия на фина механика, ведно със законната лихва върху присъдената главница от датата на исковата молба – 29.11.2011г. до окончателното й изплащане и сумата от 9770,50 евро , на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забавено плащане на присъдената главница по всяка една от процесиите фактури до датата на завеждане на исковата молба, както и 2418лв. – разноски по делото.
В касационната жалба касаторът поддържа становище за неправилност на обжалваното въззивно решение. Обосновава предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Ответникът по касационната жалба „П.’Т., седалище [населено място], ФРГермания оспорва основателността й и наличието на основания по чл.280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел след анализ на събраните по делото доказателства – поръчки за доставена стока, изходяща от касатора; фактури придружаващи стоката, съставени от ответника по касацията ; документ, удостоверяващ връчване на касатора на награда за успешно представителство и дистрибуция; изявления на страните обективирани в разменената между тях електронна кореспонденция и признание в съдебно заседание пред СГС на представителя на ищеца, че отношенията между страните в периода 2006г.-2011г. сочат на сключен между тях неформален договор за дистрибуторство. По силата на същия чуждестранното дружество се е задължило да предоставя на насрещната страна-дистрибутор произведени от първото определени стоки – изделия на фото и фина техника с търговска марка П., а касаторът е поел задължение от свое име и за своя сметка да извършва продажби на тези изделия на територията на РБългария. Стоките са поръчвани от касатора въз основа на предоставени от чуждестранното дружество ценови листи и препродавани след получаването им на други търговци. САС не е споделил възражението на касатора, въведено след срока по чл.133 ГПК, че процесиите отношения са по договор за търговско представителство. Изведено е, след анализ на доказателствата, качеството на касатора като самостоятелен търговец, който от свое име и за своя сметка продава стоките, за разлика от търговския представител, който е овластен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име, но за негова сметка. Въззивният съд е счел, че приложение към процесния договор за дистрибуторство намира българското законодателство. Изключено е приложение на германското законодателство, тъй като решаващият съд е намерил, че ОУ, които препращат към него, са обективирани на гърба на фактурите, т.е. не са били известни на касатора преди сключване на всяка от процесиите сделки, доколкото в конкретния случай поръчките за доставка на стока, потвърждаването им от продавача и утвърждаването им от дистрибутора предхождат издаването и получаването на фактурите с ОУ. САС е приел, че договорът за дистрибуторство е ненаименован договор, който проявява отлики от договора за търговска продажба на стоки, поради което към него приложение не може да намери и Конвенцията на О. за договорите за международна продажба на стоки /Виенска конвенция /. Съобразена е разпоредбата на чл.4, ал.1, б.“е“ от Регламент 53 9/2008г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорни задължения / Р. I / , според която приложимото право при договор за дистрибуторство се определя от правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на дистрибутора, т.е. България. Апелативният съд е кредитирал заключението по ССЕ и е намерил, че ищецът е изправна страна по договора, а ответникът е останал задължен за заплащане на цена на доставена стока. Уважил е възражението за прихващане, направено от кастора само относно сумата от 11 212,83лв., представляващи направени от същия разходи за транспорт на дефекти стоки до Германия и обратно в България. Оставил е без уважение възражението за прихващане с направените от касатора разходи за реклама на продаваните стоки. САС е приел, че тези разходи са извършени с оглед интереса на самия касатор, а не на продавача му, тъй като последиците от рекламиране на продуктите на територията на РБългария се отразяват директно в имуществената сфера на дистрибутора, който осъществява продажбите на тази територия от свое име и за своя сметка. След извършване на прихващане решаващият съд е намерил искът по чл.79, ал.1 ЗЗД за основателен в размер на 99 606,07 евро, а предвид установената забава с оглед уговорения падеж на плащанията по всяка издадена фактура и въз основа на заключението на ССЕ е уважил и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 9770,50 евро.
В изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички възражения на страните ? 21 Длъжен ли е решаващият съд, с цел изясняване на обективната истина, да събере по свой почин, респ. да укаже на страната конкретните доказателства, които следва да ангажира за доказване на изложените от нея твърдения и по-конкретно при повдигнато оспорване верността съдържанието на документ, представен от ищеца, след като е стигнал до изводите относно целта на повдигнатото оспорване? 3/ Следва ли въззивният съд да прави изводи и преценка относно релевантността на изискано доказателство към предмета на спора, след като сам се е десезирал от събирането му и не е изяснил при постановяване на решението си налице ли е в условията на пълно и всестранно доказване наличието на изискуемите елементи от фактическия състав на воденото на чужда работа без пълномощие, за да приеме искът за основателен и доказан, съответно допустимо ли е или не изисканото доказателство? 4/ Произнасянето по въпроса за осъществен фактически състав на доставка, следва ли да се ограничава само въз основа на представени писмени доказателства, без да се проверява тяхното съдържание при на правено оспорване от страна в процеса ? Касасторът се позовава по всички въпроси на допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.З ГПК за допускане на касационно обжалване.
По отношение на поставените правни въпроси ВКС намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в TP № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.З ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Всички формулирани от касатора въпроси са от процесуалноправно естество. В изложението към касационната жалба общо за всички въпроси са развити доводи, че неправилно въззивният съд е приел, че е налице доставка, вместо водене на чужда работа без пълномощно; че не са представени изисканите от съда оригинали на документите, а САС основава решението си на копията от тях; направен е повърхностен анализ на доказателствата; не е изследвано в кой момент касаторът е разбрал за съществуване на общите условия.
И четирите поставени въпроса касаят правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора, поради което обуславят произнасянето на САС по спора и в този смисъл изпълняват условието за общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към определяне характера на облигационната връзка между страните по повод издадените от ищеца фактури и изпълнението на насрещните задължения, както и по повод извършените и заявени под формата на възражение за прихващане разходи от касатора, като се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи. Подробно е коментирал съдържанието на всички писмени доказателства, както на процесиите фактури, така и на ценови листи, поръчки, потвърждения и утвърждавания, електронна кореспонденция, а така също и е ценил признанието на касатора чрез пълномощника му в първото по делото съдебно заседание и заключението на ССЕ. Следва да се има предвид, че не е основал крайните си правни изводи на предвиденото в Общите условия, като е изключил тяхната релевантност за спора, поради което и обосноваването на правен въпрос във връзка с прилагането им не отговаря на изискването за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. Следователно въззивният съд е обсъдил и преценил всички факти и доказателства по делото и е мотивирал своя акт в съответствие със задължителните разяснения относно правомощията на въззивната инстанция по тЛ-т.З от TP №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Горното налага извод, че не са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 ,т.1-т.З ГПК за допускане на касационно обжалване на вззивното решение на САС .
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №117/19.01.2015 г. по в.т.д. № 4721/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в., допълнено с решение 1899/24.09.2015г. по същото дело, в частта, с която след отмяна на решение № 1419/08.08.2013г. по т.д. № 5078/2011г. на Софийски градски съд, ТК, VI-1 състав е осъдено [фирма], [населено място], да заплати на „П.“Гмбх, седалище [населено място], ФРГермания сумата 99 606,07 евро, представляваща цена на доставени и неплатени изделия на фина механика, ведно със законната лихва върху присъдената главница от датата на исковата молба – 29.11.2011г. до окончателното й изплащане и сумата от 9770,50 евро , на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забавено плащане на присъдената главница по всяка една от процесиите фактури до датата на завеждане на исковата молба, както и 2418лв. -разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: