5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
София.08.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2512/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. К. Л., чрез процесуалните му пълномощници, против определение № 3065 от 07.09.2016 г. по ч.гр.д. № 643/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, с което е оставена без уважение подадена от Л. частна жалба срещу определение от 08.06.2015 г. по гр.д. № 2194/2015 г. на Софийски градски съд, І ГО, 20 състав за прекратяване производството по делото.
В частната касационна жалба се изразява несъгласие със становището на съда за предявяване от страна на ищеца на чужди права, при липса на качество на процесуален субституент на дружество [фирма] /н/ и на неговите кредитори. Не се споделя направеният извод за липса на правен интерес за ищеца да води процесните установителни искове. Изложени са и подробни съображения във връзка с твърдяната липса на правоприемство между [фирма], Гърция и [фирма], поради което правата и задълженията по процесните договори за ипотеки и договори за поръчителство не са преминали върху последната банка. А това от своя страна съставлява основание за обявяване недействителността на извършените от [фирма] действия по подновяване на договорните ипотеки.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Следва ли да се прекрати производството по предявен отрицателен установителен иск като недопустимо поради липса на правен интерес от прогласяване на несъществуващо правоотношение между ищеца и трето лице, явяващо се правоприемник на първоначалния кредитор по сключени между него и длъжника договори за банков и инвестиционен кредит; 2. Следва ли да се прекрати производството по предявен отрицателен установителен иск като недопустимо поради липса на правен интерес от прогласяването на несъществуващо ипотечно право в полза на трето лице, касаещо вземане на първоначалния кредитор по сключени между него и длъжника договори за банков и инвестиционен кредит; 3. Допустимо ли е извършването на подновяване на договорни ипотеки, учредени в полза на първоначален кредитор по сключени договори за банков и инвестиционен кредит от трето лице, което не е страна по тях и действа по собствена инициатива, ще бъде ли надлежно обезпечено предполагаемото вземане на третото лице, както и явява ли се противоправно такова поведение от страна на третото лице; 4. Допустима ли е промяна или замяна на първоначалния ипотекарен кредитор, в чиято полза е учредена и вписана дадена договорна ипотека, от друг правен субект – трето лице и следвало ли е да позволи това, определеният да управлява имуществото на дружеството – длъжник, в несъстоятелност, синдик Г. К.; 5. Сключването на договор за покупко-продажба на търговско предприятие по чл.15 ТЗ поражда ли правно действие спрямо клон на търговеца – отчуждител по сделката при липсата на изрично посочване и индивидуализиране на същия, обективирано в неговото съдържание; 6. Клонът на търговеца – отчуждител по договор за покупко-продажба на търговско предприятие по чл.15 ТЗ и явяващ се първоначален кредитор на длъжник по друг договор, който е включен в съвкупността от прехвърлените права, запазва ли своята обособеност и оперативна самостоятелност; 7. На кой съд са розово подсъдни предявените отрицателни установителни искове и 8. Засяга ли се правната сфера на длъжник по сключени с първоначалния кредитор договори за банков и инвестиционен кредит и има ли той правен интерес от прогласяването липсата на привилегии относно предполагаемо вземане на третото лице.
Частният касатор поддържа допълнителните предпоставки по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложена практика на съдилищата, както и, че произнасянето на касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В постъпили отговори от [фирма] се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се застъпва становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Вторият ответник – [фирма]/н/, представлявано от синдика Г. К., не е депозирал отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове, въззивният съд е приел, че с оглед твърденията в исковата молба и уточнението към нея, ищецът е предявил от свое име чужди права, без да има качеството на процесуален субституент на [фирма] и на неговите кредитори. Липсата на процесуална легитимация на ищеца, съставляваща абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на право на иск, обуславя недопустимост на производството по предявените установителни искове.
В съобразителната част към въззивното определение е изведен самостоятелен извод за недопустимост на предявените от Л. установителни искове, основан на съдържащата се в разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ забрана за образуване на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, след като е открито производство по несъстоятелност срещу последния.
Въззивният съд е препратил и към мотивите на първата инстанция. Според тях, налице са доказателства, вкл. и от вписванията в търговския регистър по партидата на ответната банка, за правоприемство между [фирма] и [фирма], както и прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] – клон София на [фирма]. От друга страна, първоинстанционният съд е изложил съображения във връзка с евентуалната защита на ищеца / в случай, че той брани свои права чрез предявените искове/, която би могла да се реализира само в рамките на производството по несъстоятелност на [фирма] – по реда на чл.690 и сл. ТЗ и при спазване на специалната подсъдност за искове, касаещи предявени вземания на кредитори.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
От начина, по който са формулирани релевантните, според частния касатор, въпроси, следва извод, че те касаят правилността на потвърденото от въззивния съд прекратително определение на първата инстанция. При поставяне на въпросите не е отчетена разликата между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност на атакуваното определение. Липсата на тъждественост между тези основания следва от самия процесуален закон, както и от задължителното за съдилищата тълкуване, направено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
От друга страна, въпросите от № 1 до № 6, вкл., са основани на твърдения на ищеца, които не са възприети от решаващия съдебен състав при произнасяне по допустимостта на предявените обективно и субективно съединени установителни искове. От това пряко следва съотносимост на посочените въпроси към правилността на атакувания съдебен акт, която обаче подлежи на проверка от касационната инстанция само след допуснато касационно обжалване, но не и при селектиране на жалбите.
Процесуалноправният въпрос, свързан с родовата подсъдност на предявените установителни искове не би могъл да се определи като обуславящ по см. на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото изводите на съда в тази насока произтичат от изразеното становище за възможната защита на ищеца срещу предявените и приети вземания на банката, произтичащи от процесните договори за банков и инвестиционен кредит – само в рамките на производството по несъстоятелност на дружеството [фирма]. По повод на това становище на съда, съставляващо самостоятелен правен извод за недопустимост на предявените искове, частният касатор не е формулирал правен въпрос, попадащ в обхвата на общия селективен критерий, поради което липсва основание за достъп до касация.
Последният въпрос от изложението е фактологично необоснован, доколкото в случая не са въведени твърдения от ищеца за засягане на неговата правна сфера в резултат на сключените от дружеството кредитополучател – [фирма] / представлявано към този момент от ищеца/ договори за банков и инвестиционен кредит, а от друга страна ищецът не е длъжник по тези договори.
Дори и да се приеме, че въпросът за правния интерес от търсената защита с предявените установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК /обобщен и конкретизиран от ВКС/ е значим за делото, то в случая не е доказана поддържаната допълнителна предпоставка по т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК. Приложеното към изложението определение на Софийски окръжен съд по в.гр.д. № 108/2014 г. не касае аналогичен спор, тъй като съдът се е произнесъл по предявени искове за заличаване на договорни ипотеки поради погасяване на обезпеченото с тях вземане. Решението по гр.д. № 664/2014 г. на Районен съд- Велико Търново не попада в обхвата на съдебните актове по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид липсата на данни то да е влязло в сила, което изключва и преценката доколко е налице противоречиво разрешаване на посочения правен въпрос. Що се отнася до поддържаното евентуално основание по т.3 на чл.280, ал1 ГПК, то е изцяло бланкетно, а от друга страна е мотивирано от частния касатор с твърдения за неправилност на обжалваното определение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3065 от 07.09.2016 г. по ч.гр.д. № 643/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: