2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
гр. София, 15.10. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 6118 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Г. Й. срещу определение № 2430/08.08.2013 г., постановено по частно гр. дело № 1972/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е върната частната касационна жалба (неточно наименована „въззивна жалба”) с вх. № 22470/07.08.2013 г., подадена от същата жалбоподателка срещу определение № 2252/19.07.2013 г., постановено по същото частно гражданско дело. За да постанови обжалваното определение № 2430/08.08.2013 г., въззивният съд е приел в мотивите към него, че върнатата с него частна касационна жалба е просрочена.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че причината частната касационна жалба да постъпи след предвидения от закона срок била, че „са пропуснати почивните дни; броени са само работните дни”.
Ответното [фирма] не е подало отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съобщението и преписът от определение № 2252/19.07.2013 г. са редовно връчени лично на жалбоподателката на 30.07.2013 г., което е надлежно удостоверено в разписката за това връчване (лист 16 от делото на въззивния съд). Едноседмичният преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК за подаването на върнатата частна касационна жалба с вх. № 22470/07.08.2013 г. е изтекъл на 06.08.2013 г. (вторник), като жалбата е подадена след изтичането му – на 07.08.2013 г., както правилно е прието и в обжалваното определение № 2430/08.08.2013 г.
Изложеният в разглежданата частна жалба довод, че жалбоподателката е броила само работните дни, но не и почивните дни при изчисляването на срока за подаването на върнататта частна касационна жалба, също не обуславя извод за неправилност на обжалваното определение. При преценката дали е спазен едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, въззивният съд правилно е приложил разпоредбите на чл. 60, ал. 4 и ал. 6 от ГПК, съгласно които срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица, и само ако този последен ден от срока е неприсъствен, то срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Процесуалният закон не съдържа правило, съгласно което неприсъствените (почивните) дни да не се броят при изчисляването на процесуалните срокове, респ. – да се броят само присъствените (работните) дни.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение № 2430/08.08.2013 г. за валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2430/08.08.2013 г., постановено по частно гр. дело № 1972/2013 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.