О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София 04.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 688 по описа за 2009г.на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от В. Д. П. и Д. Ж. Ц. от гр. К.,чрез процесуалния им представител-адвокат Ж. против въззивно определение № 732 от 26.05.2009г.по ч.гр.д. № 994 по описа за 2009г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение от 20.11.2008г., постановено по гр.д. № 569/2008г.на Софийски окръжен съд,с което е спряно производството по делото.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и на т.3 от ГПК,във връзка с поставения въпрос,за наличието на преюдициална връзката между образуваните две дела –съответно с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.200 от КТ,преценени съобразно качеството на страните по тях и предмета им. Към частната жалба е приложена молба от жалбоподателката В. Д. П. до СОС с искане да бъде прекратено производството спрямо нея по спряното дело,с правно основание чл.49 от ЗЗД,поради оттегляне на иска. По тази молба няма данни да е налице произнасяне от страна на СОС.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос. В случая фактите са следните:
Частните жалбоподатели са ищци във висящото производство по гр.д. № 569/08г. по описа на СОС,с правно основание- чл.49 от ЗЗД срещу „Б” АДСИЦ гр. С. искане –да им бъде осъден ответника- да им заплати сума в общ размер от 250 000лв.,представляваща обезщетение за причинени им имуществени и неимуществени вреди вследствие на смъртта на техния –съответно син и брат, за това,че ответникът- в качеството си на възложител е допуснал изпълнителят„Л”ООД да започне извършване на ръчни работи в неукрепен изкоп с дълбочина от 4 до 5м.,в нарушение на установените строителни правила и норми,което е довело до причиняване на смъртта на В. Ц. По това дело /вследствие на извършено присъединяване/ ответник е и В. И. В. ,който – в качеството му на технически ръководител на строежа е признат за виновен за същото деяние-на основание чл.123 ал.4 във вр.с ал.1 от НК.
Това производство по гр.д. № 569/08г.по описа на СОС е спряно на основание чл.182 б.”г” от ГПК до приключване на производството по гр.д. № 731/ 08г.по описа на Районен съд Г. ,което е срещу изпълнителя на строежа „Л”ООД/в качеството му на работодател на пострадалия/,което е с правно основание чл.200 от КТ и по което ищци/съгласно изпратеното удостоверение №1464/23.10.2008г.на ГРС/ са В. Д. П. и Д. Ж. Ц. Приложена е молба от жалбоподателя Д. Ж. Ц. до ГРС с искане да бъде прекратено производството спрямо него поради оттегляне на иска. По тази молба няма данни да е налице произнасяне от страна на съда.
Определението /от 20.11.2008г., постановено по гр.д. № 569/2008г.на Софийски окръжен съд/ е потвърдено с процесното/предмет на настоящата частна жалба/ въззивно определение № 732 от 26.05.2009г.по ч.гр.д. № 994 по описа за 2009г.на Софийски апелативен съд. Въззивнят съд е приел,че изходът на спора пред ГРС обуславя изхода на спора пред СОС,тъй като реализирането на единия от двата вида отговорност/при евентуална основателност на иска по чл.200 от КТ/би обусловило извод за неоснователност на иска по чл.49 от ЗЗД с оглед принципа „не два пъти за едно и също нещо”.
При така описаните факти,настоящият съдебен състав намира,че не са налице предпоставките нито на т.1,нито на т.3 от чл.280 ал.1 от ГПК,на които се позовава касатора и които следва да са налице –с оглед нормата на чл.274 ал.3 от ГПК,за да се допусне касационно обжалване на определението. По въпроса за преюдициална връзката между образуваните дела не се налага отстраняване на противоречие в съдебната практика/което се разбира под точно прилагане на закона/,нито непълнота на закона, както и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/ , а и даденото разрешение от въззивният съд е в съответствие с практиката на ВКС.
В случая -подлежащите на установяване факти и лицата,върху които е доказателствената тежест са идентични и по двете дела/и по спряното гр.д. № 569/2008г.на Софийски окръжен съд с правно основание чл.49 от ЗЗД и по гр.д. № 731/ 08г.по описа на Районен съд Г. с правно основание чл.200 от КТ/. Идентичен е размера на претендираните суми,като уважаването на иска на едното основание изключва възможността за уважаване и на другото. Обстоятелството,че са налице подадени молби за оттегляне на иска от настоящите частни жалбоподатели /от В. Д. П.-по гр.д. № 569/2008г.на СОС и от Д. Ж. Ц. гр.д. № 731/ 08г.на ГРС/-не дава основание за друг извод. Това е така,първо защото-по тези молби няма данни да са входирани в съответния и съд и е безспорно,че няма произнасяне,поради което – към настоящия момент и двамата продължават да са ищци и в двете производства. Второ – защото евентуалното бъдещо оттегляне на исковете,не би илиминирало общият елемент между двете дела-предметът им изисква установяването на едни и същи факти,претенцията и по двете дела произтича от едно и също деяние,като –едва след установяване на общите факти – ще се решават въпросите за отговорността и причинените вреди.
С оглед на горното и като намира,че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена отВ. Д. П. и Д. Ж. Ц. от гр. К. ж.к.”Бузлуджа” бл.104 ет.5 ап.17 против въззивно определение № 732 от 26.05.2009г.по ч.гр.д. № 994 по описа за 2009г.на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.