2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 548/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 12.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 548/2014 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 20042 от 24.10.2013 год., постановено по в.ч.гр.дело № 8431/2013 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-ти състав, с което е потвърдено определение от 20.05.2013 год. и разпореждане от 17.06.2011 год. на Софийския районен съд, 38-ми състав за връщане исковата молба и прекратяване производството по гр.дело № 39918/2012 год.
Недоволна от въззивното определение е жалбоподателката М. Н. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”ІІ-ра” № 19А, представлявана от адвокат А. Н. Ж., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:
1. Приема ли се производството за продължаване на срок за специално производство и следва ли да се връчват съобщения от съда до страна за определението на съда и подлежи ли определението за продължаване или отказ от продължаване на срока на самостоятелно обжалване?
2. Под условие ли е започването на срока за изпълнение на указанието дадено от съда за продължаването на срока от узнаването на страната, която е задължена и следва ли съдията да удължава служебно срока до узнаването на страната за определения срок и кога започва да тече срока от узнаването или от датата на определяне на срока?
3. Има ли право страната да се ползва от продължения срок изцяло и ефективно в пълния му размер определен от съда и има ли съобщението за продължения срок обратно действие от датата на определяне на срока от съда?
4. Следва ли съдът да оказва своевременно съдействие на страната за снабдяване с документи, когато безспорно е налице неизпълнение на задълженията на административен орган да състави и изпрати необходими за съда документи?
При неопределяне на оценката на имота се твърди, че не е определена правно и родовата подсъдност на иска и съдът е прекратил делото преди установяването по безспорен начин на родовата подсъдност, поради което
5. процесуалноправен въпрос е: Длъжен ли е съда да задължи ответника на представи данъчна оценка, когато исковата молба е редовна и имота е деклариран в МДТ на общината на името на ответника и следва ли служебно да осигури издаването на данъчна оценка, когато трето по делото лице създава мъчно преодолими печки за снабдяване с данъчна оценка. Следва ли съда да определи оценката по реда на чл.70, ал.3 от ГПК, с оглед стабилизиране на родовата подсъдност?
От ответника по частната касационна жалба С. Т. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]блок 19, вх.А, ет.ХІІ-ти, ап.№ 65, представляван от адвокат В. Т. Т. е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 от ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените разноски по делото в настоящото производство, за което липсват данни да са сторени.
Ответницата по частната касационна жалба Й. И. Г. с ЕГН [ЕГН] от същия адрес не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че районният съд своевременно е давал указания във връзка с нередовности на исковата молба и макар че за производството не е било необходимо да се представя актуална данъчна оценка за процесния имот за 2013 год. – то такава е необходима за извършване вписването на исковата молба. Отчетено е, че ищцата(сега касатор) не е изпълнила указанията в предоставения седемдневен срок, съдът е удължил срока с четиринадесет дни, а впоследствие с един месец, считано от изтичане на първото продължаване, при което е налице редовно съобщаване на 19.02.2013 год. като с разпореждане от 11.03.2013 год. срокът повторно е удължен с един месец, считано от изтичане на предишния – на 05.03.2013 год., а по аргумент от чл.60, ал.3 ГПК срокът е изтекъл на 05.04.2013 год. Направен е извод, че подадената молба от 25.04.2013 год. е просрочена и чрез нея не може да се иска удължаване на срока, нито да се отстранят нередовности в исковата молба.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При постановяване на обжалваното определение са съобразени разпоредбите на чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 ГПК, чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК както и предвиждането на чл.129, ал.3 ГПК, че при неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатиран недостатък на исковата молба или по приложенията към нея – същата се връща както е в случая. Взета е предвид и нормата на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК относно определяне на нов срок.
Отделен е въпросът, че посочените процесуални текстове са ясни, точни, не се нуждаят от тълкуване и по приложението им е налице трайна съдебна практика, съобразена от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20042 от 24.10.2013 год. по в.ч.гр.дело № 8431/2013 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ