2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4672/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 21.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4672/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 93/02.04.2015 год., постановено по в.гр.дело № 40/2015 год. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 99/15.09.2014 год. по гр.дело № 318/2001 год. на Каварненския районен съд като с последното по отношение на Общинска служба по земеделие(ОСЗ)-Ш. при участието на [община] е признато за установено правото на възстановяване на наследниците на М. В. М., бивш жител на [населено място], на притежаваните от тях права върху земеделски земи в землището на [населено място], [община], Добричка област, до размер на 654 дка вместо него е постановено друго за отхвърляне предявения от Т. Л. Л. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, ап.№ 6, С. С. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес]ап.№ 29 и Д. М. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] срещу ОСЗ-Ш. при участието на [община] иск с правна квалификация чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване за установено правото на възстановяване на наследниците на М. В. М., починал през 1894 год., на притежаваните от тях права върху земеделски земи в размер на 654 дка в землището на [населено място], Добричка област.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Т. Л. Л. и С. С. Т., представлявани от адвокат З. С. О., които го обжалват в срока по чл.283 от ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпросите:
1. Към кой момент ищецът по иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ или неговият наследодател, следва да е собственик на земеделските земи, за които претендира да му бъде възстановено правото на собствеността?
2. За задължението на съда да обсъди във взаимната им връзка всички доказателства по делото и доводи на страните, които са от значение за спорното право, а не само някои от тях;
3. За допустимите в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ доказателствени средства за установяване на принадлежността на земеделските земи включени в ТКЗС към имуществото на определено лице;
4. За правното действие на актовете на органите на чужда държава (румънския съвет по земеделие-окръг К.) по отношение на правата на собственост на българските граждани (наследниците на М. В.), които по време на окупацията на Ю. Д. от Румъния са били български поданици – може ли с такъв акт на орган на чужда държава тези права да им бъдат отнети?
От ответника по касация Д. М. Д., представляван от адвокат М. Д. С. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за допустимост на касационното обжалване.
Останалите ответници по касация ОСЗ Ш., [община] и МЗХ не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд в уважената част въззивният съд е приел за безспорно, че заявление по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ за съсобствени земеделски земи на всички наследници на М. В. М., починал през 1894 год., не е подавано, а за да е основателен искът по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е необходимо при откриване на наследството на общия наследодател то да е включвало претендираните 2234 дка в землището на [населено място], които при колективизацията на земята все още да са притежавани в съсобственост от неговите наследници, за което няма документи, съставени за периода от откриване на наследството до колективизацията, които да сочат на земеделски имоти в землището на селото, притежавани от общия наследодател, респ. от всичките му наследници. Отчетено е, че в декларация от 15.07.1949 год. (деклараторите са отбелязали, че посочените в нея имоти са предмет на съдебна делба като част от тях са резервирани по чл.18, ал.3 от З., в който смисъл представените решения на Поземления съвет при Дирекция на земята по З., преписи от искова молба и протокол от 26.05.1945 год. по гр.дело № 30/1944 год. на Каварненския районен съд) по Указа за задължителното презастраховане на земеделските имоти, подадена от наследниците му М., Е. и Л. и според посоченото в нея – те и другите трима наследници Д., Х. и В., притежават по наследство в землището на Тюленово пет ниви с обща площ 2015 дка, а за увеличения до 2234 дка размер липсват доказателства, което е допуснато след експертизата, даваща заключение за записвания в данъчните книги от 1906-1910 год. на братята Х. и Д. като с решение от 28.02.1927 год. на Съвета по земеделие-окръг К. последните са признати за собственици на 2280.20 дка в землището на [населено място], приложен е Закона за Н. Д. с отнемане на 1/3, т.е. на 760.067 дка, разликата от 1520.133 дка е заснета и записана на двамата братя заедно в румънския комасационен план и имотната ведомост към него от 1934 год.: нива, лот № 38 от 1426.864 дка и нива, лот № 38 от 271.036 дка, за което е издаден констативен нотариален акт от 20.02.1934 год., а на 01.03.1934 год. е постигната доброволна делба като всеки брат е получил в индивидуална собственост по 849.950 дка. Взето е предвид, че след връщането на Ю. Д. към Царство България братът Х. е придобил и други земеделски земи и към влизане в сила на З. е притежавал в това землище три ниви – общо 904 дка, които с решение на Т.-комисията от м.ХІ.1946 год. са отчуждени и причислени към ДПФ, а братът Д. е притежавал 743.900 дка, от които 300 дка са оставени за определеното му право на собственост, а 443.900 дка са отчуждени и причислени към ДПФ. Направен е извод след анализ и на гласните доказателства, че декларацията от 1949 год. съставлява косвено доказателство, че имотите не са сънаследствени, а са принадлежали поотделно на братята Х. и Д. М., за които са проведени производства по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, приключили с възстановяване на земи и с обезщетяване по чл.10, ал.8 от ЗСПЗЗ, а ако се счита, че тези лица нямат действителни права, заинтересованите лица имат възможността по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите са сравнили отделни случаи по съдебни актове, обосновали са противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.т.1-3 от ГПК по четирите поставени въпроса, поради което Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93/02.04.2015 год., постановено по в.гр.дело № 40/2015 год. по описа на Добричкия окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ