3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
София 03.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 3379/2015 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. П., с ЕГН [ЕГН] и П. Г. П., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Р. Д., срещу определение № 16479 от 24.08.2015 г. по ч.гр.д. № 4311/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ – в състав, с което е потвърдено протоколно определение от 25.02.2015 г. по гр.д. № 16548/2013 г. на Софийски районен съд, ГО, 35-ти състав за оставяне без уважение искането на ищците за освобождаване от държавна такса върху увеличения размер на предявените от тях осъдителни искове.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че при преценка на имущественото им състояние не са взети предвид дължимите месечни вноски по договора за кредит /предмет на разглеждане по делото/, съобразно погасителния план, които вноски са в размер почти на сбора от получаваните от ищците нетни доходи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен следния въпрос: „Следва ли при произнасянето си по молба за освобождаване от внасяне на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК, в преценката си за имущественото състояние на молителя съдът да държи сметка освен за неговите месечни доходи, но и за наличието на определени разходи в негова тежест и по-конкретно – такива за плащане на паричен кредит” Поддържа се, че по този въпрос въззивният съд е допуснал отклонение от практиката на ВКС: определение по ч.гр.д. № 1578/2015 г., І г.о., определение по ч.гр.д. № 5808/2014 г., ІІІ г.о. и определение по гр.д. № 2827/2013, ІІІ г.о.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. С., счита, че не са налице основания за отмяна на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за оставяне без уважение искането на ищците за освобождаване от държавна такса върху увеличените размери на предявените осъдителни искове, въззивният съд е приел, че всеки от ищците получава месечен доход, който му дава възможност да заплати определената от първата инстанция държавна такса. В тази насока са преценени данните, съдържащи се в представените декларации за материално и гражданско състояние и приложенията към тях, от които се установява, че молителите – ищци не са семейни, нямат здравословни проблеми, не са с намалена работоспособност, работят по трудови правоотношения и получават заплата 875 лв. месечно /И. П./ и 780 лв. месечно /П. П./, както и, че притежават по ? ид.част от недвижим имот в [населено място] и леки автомобили, нямат дялове и акции в търговски дружества, не са регистрирани като ЕТ и не притежават влогове.
Въззивният съд е счел за неоснователни всички поддържаните в частната въззивна жалба възражения, независимо от извода за наличие на известни затруднения за всеки от ищците, свързани със заплащането на дължимата държавна такса – 456.50 лв. – по сметка на СРС и 1013.58 лв. по сметка на СГС/ с оглед цената на един от осъдителните искове след допуснатото увеличение на размера му и постановеното от СРС разделяне на производството по делото/.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от частните касатори въпрос по принцип е важен при произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса. В случая обаче този въпрос е основан изцяло на твърдения, че „Софийски градски съд е приел, че преценката за имущественото състояние на молителите са извършва единствено на база на данните за доходите на молителите”. Тези твърдения не съответстват на решаващите изводи на въззивния съд, който е отхвърлил като неоснователни всички изложени в частната жалба възражения, включващи и възраженията във връзка с дължими месечни вноски по кредита. Тези възражения са възпроизведени и в частната касационна жалба, но те са относими към правилността на постановеното въззивно определение, преценката за която не би могла да се извършва в рамките на производството по селекция на жалбите.
Поради недоказаност на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се преценяват поддържаните допълнителни основания по т.1 и т.2 на същата разпоредба и представените в подкрепа на тези основания съдебни актове на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16479 от 24.08.2015 г. по ч.гр.д. № 4311/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ – В състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: