О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №7/06.01.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4342 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 419/ 27.01.2015 г. по гр. д. № 640/ 2014 г, с което Благоевградски окръжен съд:
· обезсилва решение № 79/ 03.04.3014 г. по гр. д. № 965/ 2012 г. на Районен съд – Петрич в частта, с която са отхвърлени насрещните искове на П. Г. А. и Ю. Г. А. срещу В. К. Н., М. К. М., Е. К. Г. и Д. К. И.: по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – за това, че наследодателят Г. К. М. към внасянето на имота в ТКЗС през 1955 г. е бил собственикът на една нива с площ от 1 030 дка, находяща се в местността „Т. байр“ по кадастралния план на [населено място] от 1976 г, – и относно факта „след която дата владението е продължило да се упражнява от наследниците на Г. К. М. до 04.11.2011 г, когато имотът е продаден на С. А.“, а производството е прекратено поради недопустимостта на тези искове и
· след частично изменение на първоинстанционното решение относно приложената последица на чл. 537, ал. 2 ГПК е признато за установено по отношение на П. Г. А., Ю. Г. А. и С. С. А., че В. К. Н., М. К. М., Е. К. Г. и Д. К. И. на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от К. Г. М. са собственици общо на 10/ 20 идеални части от същата нива, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 47/ 31.10.2011 г. за притежаваните от В. К. Н., М. К. М., Е. К. Г. и Д. К. И. общо 10/ 20 ид. части от нивата; на основание чл. 76 ЗН е обявен за относително недействителен по отношение на В. К. Н., М. К. М., Е. К. Г. и Д. К. И. договорът по н. а. № 50/ 04.11.2011 г, с който П. Г. А. и Ю. Г. А. продават на С. С. А. нивата; отхвърлени са насрещните искове да се признае за установено по отношение на В. К. Н., М. К. М., Е. К. Г. и Д. К. И., че П. Г. А. и Ю. Г. А. по придобивна давност и наследствено правоприемство от Г. К. М. са собствениците на нивата и са отхвърлени насрещните искове да се признае за установено по отношение на В. К. Н., М. К. М., Е. К. Г. и Д. К. И., че С. С. А. по договора за покупко-продажба по н. а. 50/ 04.11.2011 г. е собственик на нивата.
Решението се обжалва от П. Г. А., Ю. Г. А. и С. С. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите:
1. Редовна ли е исковата молба, въз основа на която е образувано исковото производство с оглед възраженията на ответниците относно автентичността на подписите върху същата, както и на подписите в представените декларации за потвърждаване, от които не всички са нотариално заверени?
2. Налице ли е заявление от страна на наследодателя на Г. М. пред О./ ОСЗГ [населено място] за възстановяване на притежавани от същия земеделски земи?
3. Допустима ли е претенцията по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, заявена от наследниците на Г. М.?
4. В лично качество или като наследник Г. М. е депозирал заявление пред ПК [населено място] за признаване и възстановяване правото на собственост върху процесния имот?
5. Какво е правното значение на удостоверението по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ в производството по възстановяване на подлежащ на земеделска реституция имот?
6. Удостоверението по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ диспозитивен или свидетелстващ документ е?
7. В конкретния казус – допустимо ли е по искане на доверителите ми косвен съдебен контрол по отношение на акта, постановен в производството по земеделската реституция, за който се твърди, че е постановен по искане на Г. М. в качеството му на наследник К. М. и в това производство наследниците на Г. М. били ли са страни с оглед останалите обстоятелства по делото?
8. Допустимо ли е упражняване на владение върху процесния имот в периодите, заявени от наследниците на Г. М. в насрещната искова молба?
9. Допустимо ли е да се приеме, че е било упражнявано владение върху имота само въз основа на показанията на един свидетел и при липса на други доказателства за изтекла в полза на наследодателя на ищците придобивна давност?
10. Следва ли в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ищците да докажат, че праводателят им е владял имота за себе си, както и да докажат правата на неговия праводател?
Касаторите считат въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, а допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол обосновават с довода, че в обжалваното решение са решени в противоречие с практиката на ВКС, която цитират в своето изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Ответниците по касация В. К. Н., М. К. М., Е. К. Г. и Д. К. И. изключват и общото, и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с възраженията, че една част от повдигнатите въпроси не обуславят решаващата воля на въззивния съд, втората част съответстват на практиката на ВКС по подобни казуси, а тази, на която касаторите се позовават в изложението, е по различни въпроси. Претендират разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че тъй като касационните жалби са подадени преди да влезе в сила ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 50/ 2015 г), следва да прецени тяхната допустимост съобразно изискванията на чл. 280 ГПК в предходната му редакция – аргумент от § 14 от ПЗР на ГПК. Те имат допустим предмет, тъй като въззивното решение е по гражданско дело по кумулативно активно и пасивно субективно съединени искове с цена над 5 000 лв. Изхождат от легитимирани страни – ищците по исковете, чиито допустимост обжалваното решение отрича, ищци по другите насрещни искове, отхвърлени с решението и ответници по първоначалните, които уважени с решение. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на касационните жалби, но липсват основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съображенията за това са следните:
С въззивното решение са уважени първоначално предявените положителни установителни искове, като е прието, че с решение № 43-113/ 18.04.2000 г. на О. – [населено място] правото на собственост върху процесната нива е възстановено в стари реални граници в полза на наследниците по закон на К. Г. М., а ответниците по касационната жалба като част от тези наследници притежават общо 10/ 20 идеални части. Прието е, че не съответства на действителното положение нотариален акт № 47/ 31.10.2011 г., с който при условията на чл. 587, ал. 1 ГПК и по същото решение на О. касаторите П. Г. А. и Ю. Г. А. са признати за собственици на нивата при равни дялове като наследници на Г. К. М.. Прието е, че Г. К. М. е едно от петте деца на бившия собственик на имота К. Г. М., починал на 28.01.1970 г. Прието е, че по отношение на ответниците по касация е недействителен договорът по н. а. № 50/ 04.11.2011 г, с който тези касатори са продали на касатора С. С. А. нивата (чл. 76 ЗН). В. съд е квалифицирал като неоснователно възражението за придобиване на нивата по давност, въведено от касаторите П. Г. А. и Ю. Г. А. като предмет на техните насрещни искове. Отрекъл е осъществяването на оригинерния придобивен способ на чл. 79, ал. 1 ЗС със следните съображения: 1) след внасянето на имота в ТКЗС през 1955 г. и при действието на забраната на чл. 86 ЗС (в първоначалната редакция) нивата е недопустим предмет на придобивна давност; 2) възможността да бъде придобита по давност е възникнала към датата, на която е издадено решението на О. за възстановяване на собствеността (чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ); 3) презумпцията на чл. 69 ЗС за наследодателя на касаторите П. Г. А. и Ю. Г. А. оборва подаденото от него заявление с искане за възстановяване на правата по ЗСПЗЗ в полза на наследниците на общия наследодател К. Г. М.; 4) събраните доказателства изключват извода, че до датата на неговата смърт през 2002 г. той е променил своето намерение, завладявайки идеалните части на останалите наследници и 5) дори касаторите, които са наследниците на Г. К. М., да са демонстрирали такова намерение, периодът от 2002 г. до датата на предявяване на исковете (01.02.2011 г) е недостатъчен, за да осъществи изискванията на чл. 79, ал. 1 ЗС за 10-годишен срок на непрекъснато владение. С решението е приложена последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК, като констативният нотариален акт е отменен до 10/ 20 идеални части от правото на собственост върху нивата съответно на обема на правата на ответниците по касация, установени с първоначално предявените искове за собственост. Уважени са и техните конститутивни искове с правна квалификация чл. 76 ЗН. По съображения, че относителната недействителност на договора по н. а. № 50/ 04.11.2011 г. има действие и по отношение на продавачите, и по отношение на купувача, са отхвърлени насрещните искове на касатора С. С. Г., че на основание сключения договор тя е собственикът на нивата.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта по насрещните искове, предвидени в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и да прекрати производството, въззивният съд се е позовал отново на заявлението пред органа на поземлена реституция – Г. К. М. го е подал не в лично качество, а като наследник на общия наследодател. След като наследодателят на касаторите не е заявил свое право за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, интерес от насрещните искове няма. Приел е, че различен аргумент не следва от удостоверението по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в което първоначално е било вписано, че имотът е собственост на наследниците на Г. К. М., а впоследствие е извършена корекция, че е собственост на наследниците на К. Г. М.. За да обезсили първоинстанционното решение по установения факт по насрещните искове, въззивният съд е констатирал пречката на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК.
В. съд е изключил основателността на оплакването във въззивната жалба на касаторите, че първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба, тъй като тя не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК. Позовал се е на декларации с нотариална заверка на подписите от всички ищците (сега ответниците по касация), в която те засвидетелстват автентичността на своите подписи в исковата молба, по която е образувано делото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че първият процесуалноправен въпрос за редовността на исковата молба по първоначално предявените искове (установителни и по чл. 76 ЗН), касае допустимото упражняване на правото на иск на ответниците по касация. Той не засяга правната сфера на касаторите и не обосновава тяхно право на допускане на въззивното решение до касационен контрол за проверка на неговата допустимост. На лист 228 – 231 от делото пред Районен съд-Петрич са декларациите с нотариална заверка на подписите и те изхождат от всички ищци (сега ответници по касация). Извършеното нотариално удостоверяване осъществява изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК, а създадените официални удостоверителни документи изключват възможността въпросът за автентичността на подписите в първоначалната искова молба да се поставя отново, включително и служебно от касационната инстанция.
Вторият, третият, четвъртият и седмият въпроси, повдигнати от касаторите, са относно факти, които са от значение за допустимостта на насрещните искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В. съд обаче ги е разрешил в съответствие със задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 2 от ТР № 1/ 1997 г. по гр. д. № 11/ 1997 г. ОСГК на ВКС. Оспорването на принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1 – 3 ЗСПЗЗ. Липсата на заявяване на нивата за реституция по реда на ЗСПЗЗ от наследодателя на касаторите П. Г. А. и Ю. Г. А. в лично качество, която въззивният съд е установил, изключва интересът от насрещните искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя извършеното нормативно тълкуване на разпоредбата и не намира основание да го променя.
Въпросите за правното значение на удостоверението по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ и неговата характеристика като вид документ (шестият и седмият, повдигнати от касаторите) надхвърлят предмета на делото и не обуславят изводите на въззивния съд. Обсъждайки допустимостта на исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд се е концентрирал върху факта на заявяване на нивата за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При категоричното му установяване чрез приложеното по делото писмено заявление от наследодателя на касаторите П. Г. А. и Ю. Г. А., с което той заявява имота като наследник на общия наследодател, въпросът за правното значение и характеристиката на последващи административни актове в производството по ЗСПЗЗ и в частност, на удостоверението по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ е без значение за извода, че насрещните искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ са предявени при липса на правен интерес и първоинстанционното решение, с което те са разгледани по същество, подлежи на обезсилване от въззивния съд. Така без значение за обуславящите изводи на въззивния съд е и десетият въпрос, който касаторите повдигат. Той е по относимите факти и разпределението на доказателствената тежест по исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Допустимостта на тези насрещни искове обаче въззивният съд е изключил.
Осмият въпрос е включен в предмета на делото и обуславя въззивното решение, но въззивният съд го разрешава в съответствие с константната практиката на ВКС в приложението на чл. 86 ЗС, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследници. Именно в такъв смисъл са съображенията, при което с обжалваното решение е изключена възможността касаторите П. Г. А. и Ю. Г. А. или техният пряк наследодател да са придобили нивата по давност. Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че тази практика следва да бъде променяна, нито цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК разрешава въпросите различно.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторите следва да заплатят на всеки ответник по касация по 150 лв. – разноски в настоящото производство. Тъй като отговорността за разноските е гражданска деликтна, касаторите следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 419/ 27.01.2015 г. по гр. д. № 640/ 2015 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Г. А., Ю. Г. А. и С. С. А. да заплатят солидарно на В. К. Н., М. К. М., Е. К. Г. и Д. К. И. по 150 лв. – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.