3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№717
гр. София,24.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3738 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 122 от 14.05.2013г. по т. д. № 2043/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на разпореждане от 27.03.2012г. по ч.гр.д. № 14261/ 2012г. по описа на СРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се разгледа по същество молбата за отмяна на разпореждането.
Ответникът по частната жалба, [фирма], моли обжалваното определение да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, респективно самата заповед за изпълнение, не съставляват влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на отмяна, тъй като има установен специален ред за оспорването им. Изложени са съображения, че процесуалният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения, както по отменения, така и по действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор, основано на силата на пресъдено нещо, като последица от влизането в сила на акта. Посочено е, че заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, съгласно чл.413, ал.1 ГПК, като защитата на длъжника се осъществява чрез подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК, а в случаите, когато длъжникът е лишен от възможност да оспори вземането, поради допуснати нередовности по връчването на заповедта, той разполага с правото да предяви възражение пред въззивния съд по чл.423 ГПК, който път на защита в конкретния случай е изчерпан, тъй като искането по чл.423 ГПК е оставено без уважение. Наведен е и довод, че оспорването на заповедта за изпълнение, поради новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства се осъществява по исков ред, съгласно чл.424 ГПК.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на производството по отмяна е в съответствие с императивните норми на чл.303 и сл. от ГПК и с Постановление № 2/1977г. на Пленума на ВС, което не е загубило значението си и при действието на новия ГПК. Според него, отмяната, като извънреден способ, е допустима по отношение на влезлите в сила решения, ползващи се със сила на присъдено нещо, и относно съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото. С оглед на това, в цитираното ППВС е дадено разяснение, че не подлежат на отмяна актовете, за които законът предвижда друг ред на защита.
В случая, молителят се позовава на нередовности по връчването на неподлежащата на обжалване заповед за изпълнение, водещи до невъзможност да се осъществи защитата срещу нея чрез упражняване на правото на възражение по чл.414 ГПК, в която хипотеза законът изрично е посочил какъв е пътят на защита на длъжника по заповедното производство, а именно – чрез предявяване на възражение по чл.423 ГПК. Установеният от законодателя друг ред на защита изключва приложението на извънредния способ за отмяна по чл.303 ГПК на заповедта за изпълнение, респективно на разпореждането за издаването й.
На второ място, по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е допустима отмяна на противоречащи си едно на друго съдебни решения, но не и на заповед за изпълнение и съдебно решение, тъй като заповедта за изпълнение не се ползва със сила на пресъдено нещо и с нея не се разрешава материалноправен спор.
В молбата за отмяна се поддържа, че с влязло в сила на 26.06.2012г. решение по чл.422 ГПК е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 24 463,93 лева – незаплатен остатък от продажна цена по конкретно посочени фактури. Сочи се, че в исковото производство е прието за неоснователно възражението за недължимост на тази сума, поради неупражняване в договорения срок от купувача на потестативното право по чл.18, ал.4 от сключения между страните договор да върне залежалата стока. Въз основа на заявление по чл.410 ГПК от купувача, [фирма], срещу продавача, [фирма], е издадена на 27.03.2012г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за същата сума от 24 463,93 лева, като парично задължение за връщане на цената на стоките по същите фактури, съгласно чл.18, ал.4 от договора за покупко-продажба между страните, в противоречие с разрешения със сила на присъдено нещо спор за вземането за продажната цена.
В случай, че след издаване и влизане в сила на заповедта за изпълнение в противна на нея насока се разреши спорът за материалното право между страните със сила на пресъдено нещо с решение по чл.422 ГПК, постановено във връзка с друга предходна заповед за изпълнение, решението обвързва страните на основание чл.298, ал.1 ГПК и се ползва със задължителна сила по см. на чл.297 ГПК. По аргумент на чл.422, ал.3 ГПК изпълнителното производство, образувано въз основа на противоречащата на съдебното решение заповед за изпълнение, следва да бъде прекратено, а ако изпълнението вече е проведено- да се издаде обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на производството, на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени направени разноски за настоящото производство в размер на 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 122 от 14.05.2013г. по т. д. № 2043/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 100 лева- направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.