О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
гр. София, 28.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 24 ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2449 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на Д. Р. Н. срещу определение № 311 /18.08.2017 г. по в.ч.гр.д. №364/2017 на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 480 от 12.07.2014 г. по т.д. №21/2017 г. на ОС-Ловеч, с което по молба на същия по чл.83 ал.2 ГПК е отказано освобождаването му от внасяне на държавна такса от 15 лева по ЧЖ вх.№5457/10.07.2017 г..
Излагат се оплаквания за недопустимост и незконосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение на ОС-Ловеч , с което е отказано освобождаване от държавна такса от 15 лева по подадена ЧЖ от Д. Р. Н. в качеството му на ответник по иск по чл.274 ТЗ срещу отказ на съда да възстанови срока за отговор на ИМ . Съставът на въззивния съд се е позовал на декларацията на същия по чл.83 ал.2 ГПК и е направил извод,че от данните в нея не се установява, че молителят отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба. Това е така, доколкото от съдържанието на същата става ясно, че Н. не е семеен , няма деца и е в работоспособна възраст и добро здраве, притежава лек автомобил и в същото време не е посочил от какво се издържа. Изложени са и съображения, че се касае за държавна такса в минимален размер от 15 лева,както и че общият принцип в гражданския процес е, че за действия по сезиране на съда се дължи внасянето на държавна такса, а наличието на специалните хипотези за освобождаване от такава следва да се докажат от страната-молител.В частта за освобождаване от разноски/внасяне на депозит от 200 лева за вещо лице по поискана от страната доп. задача на автотехническа експертиза/ е прието, че в тази част първоинстанционното определение не се обжалва и следователно е влязло в сила.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове наличие на основание за допускане до касация касаторът е длъжен да формулира правни въпроси, с оглед преценката им по допълнителните критерии за това, визирани в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат три въпроса , които се свеждат до това, дали в конкретния случай и по конкретните данни от декларацията на молителя за материално и гражданско състояние, молбата по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса се явява основателна. Този въпрос обаче касае спора по същество на молбата, т.е. не се явява правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК: относно тълкуването на правна разпоредба, с оглед изясняване на съдържанието на правната норма в нея и в този смисъл липсва правен въпрос, който да се подложи на преценка по допълнителните критерии в т.т.1-3 от цитираната разпоредба.
Не е налице и твърдяната недопустимост на обжалваното определение, поради произнасянето на въззивния съд само по отношение на освобождаването от държавна такса, но не и от разноски, тъй като това не е следствие от нередовност на въззивната частна жалба, както твърди пред ВКС самия жалбоподател. Ако страната е считала, че липсва произнасяне в пълен обем е следвало да поиска допълване на акта по реда на чл.250 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 311 /18.08.2017 г. по в.ч.гр.д. №364/2017 на Великотърновски апелативен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.