О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
Гр.София, 29.10.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 448 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД “А” АД, гр. С. срещу решение № 25/17.03.2008г., постановено по гр.д. № 1061/2007г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 05.04.2007г. по гр.д. № 01926/06г. на Софийския градски съд и ЗАД “А” АД е осъдено да заплати на П. П. С., на основание чл.399 /отм./ от ТЗ, сумата от 43615 лв., представляваща застрахователно обезщетение за кражба на лек автомобил “А” със законната лихва от 26.05.2006г. и сумата от 3016.70 лв., на основание чл.86 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с нарушения на закона – чл.9, чл.20 и чл.20а от ЗЗД и неправилно тълкуване на разпоредбите на Общите условия на застрахователния договор, като счита, че произнасянето от ВКС е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът оспорва жалбата и допускането й до касационно обжалване, като заявява, че касаторът не е посочил кой е същественият материалноправен или процесуален въпрос, който да обуславя допускането на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, както и по каква причина този въпрос е от съществено значение за прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК или в самата касационна жалба, евентуално без посочване на конкретно твърдяната хипотеза, но при възможност за касационната инстанция да подведе фактическите и правните съображения на жалбоподателя под основанията на чл.280, ал.1, т.1 -3 от ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаването на който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора основания за допускане на касационното обжалване за нарушаване на законовите разпоредби на чл.9, чл.20 и чл.20а от ЗЗД – за свободата на договаряне, тълкуване и изпълнение на договорите, са обвързани с твърдения за неправилно тълкуване на Общите условия на застрахователния договор, при което въззивният съд бил заместил действителната воля на страните, с което се произнесъл по съществен материалноправен въпрос. Значимостта на въпроса, според касатора, се изразява в правилното прилагане на фундаментални принципи на облигационното право, визирани в цитираните законови разпоредби.
Тълкуването на волята на страните, изразена в сключения договор, е дейност на съда, който се осъществява при спазване на критериите, определени в нормата на чл.20 от ЗЗД, и при зачитане на принципа на договорната автономия и на обвързващата сила за страните на предоставените права и поетите задължения по сделката. Конкретният резултат от тълкувателната дейност на въззивния съд намира израз в решението по съществото на спора – отхвърлянето или уважаването на претенцията с оглед на доказването или недоказването на релевантните за спора факти и обстоятелства. Грешките на съда при формиране на вътрешното му убеждение, включително и при разкриване на действителната обща воля на страните, представляват основание за отмяна на въззивното решение, но като неправилно – в хипотезите по чл.281, т.3 от ГПК. Същите не са въведени от законодателя като основание за допускане на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК, ако не са обвързани с конкретен материалноправен или процесуален въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. – да налага тълкуване на правната норма, ако същата е неясна или непълна и това да допринася за развитието на правната наука. В случая, при тълкуване на клаузата на т.2 от Специалните условия на застрахователния договор, предвиждаща, че застрахователят не покрива рисковете “кражба” и “грабеж”, ако са нарушени абонаментния договор или инструкцията на експлоатация на GPS системата, въззивният съд е изложил подробни съображения, че освобождаването на застрахователя от отговорност за изплащане на застрахователно обезщетение настъпва само при реално, а не хипотетично увеличаване на риска. Решаващият състав е обсъдил ангажираните по делото доказателства и въз основа на тях е формирал извод, че нарушението на експлоатационните правила от страна на застрахования /неподаването на автомобила под охрана в момента на кражбата/, не представлява действие, довело до увеличаване на риска или до пречка за разкриване на кражбата. Такъв бил вложеният от страните смисъл в клаузата на т.2 от Специалните условия за застраховката, предвид и на предприетите действия от страна на контролния център при сигнал за откачено външно захранване на GPS устройството – идентични с тези, ако автомобилът е бил подаден под охрана.
По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийския апелативен съд въззивно решение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 25/17.03.2008г., постановено по гр.д. № 1061/2007г. от Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.