О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №78
гр. София,18.02.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 714 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Ответниците Е. С. П. и Л. С. В. обжалват определението от 11.06.2013 г., с което Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри „Д” въззивен състав на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК връща тяхната въззивна жалба с искане за отмяна на първоинстанционното решение и прекратява производството по гр. д. № 5908/ 2013 г. СГС, ГО, ІІ-ри „Д” състав. Оплакването в частната жалба е за допуснато нарушение на процесуалния закон. Ответниците считат, че е неправилно разпореждането от 09.05.2013 г. по гр. д. № 5908/ 2013 г, с което въззивният съд определя допълнителна държавна такса над платената по сметка на СГС. Твърдят, че не им е съобщено и не е започвал да тече 1-седмичният срок за изпълнение на дадените съдебни указания.
Върховният касационен съд отчита, че обжалваният акт отрича правото на въззивна жалба ответниците. Ищецът [фирма] не разполага с право на отговор по въпросите надлежно ли е възникнало и надлежно ли е упражнено чуждото право от публичен ред. Предметът на настоящия „процес относно процеса” касае правото на въззивна жалба и е негоден да засегне правната сфера на въззиваемия. Именно затова законодателят го именува „разпореждане” (чл. 262, ал. 3 ГПК). И от законовото наименование следва, че само въззивникът е адресат на акта за връщане на въззивната жалба. А., отричащ правото на отговор на въззиваемия (на възражение по чуждото потестативно право от публичен ред), следва и от чл. 129, ал. 3 и чл. 130, изр. 2 ГПК. Приложението на разпоредбите по аналогия е обосновано (чл. 46, ал. 2 ЗНА).
Върховният касационен съд намира, че всяка от ответниците е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която СРС, ГО, 31-ви състав е уважил исковете на [фирма] за съществуване на вземанията по издадена заповед за изпълнение. Обжалваемият интерес за всяка е 1 120. 72 лв. На 22. 41 лв. възлиза дължимата държавната такса по сметка на СГС. Тя е производна от обжалваемия интерес и е определена според изискванията на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Платежният документ от 22.07.2012 г. свидетелства, че е платена. В неправилно приложение на чл. 262, ал. 1 ГПК е разпореждането от 09.05.2013 г. по гр. д. № 5908/ 2013 г, с което въззивният съд възлага в тежест на ответниците да внесат държавна такса над дължимата и им дава 1-седмичен срок за представяне на платежния документ. Въззивниците не дължат изпълнение на незаконни съдебни указания и за изхода на частната жалба е без значение обстоятелството, започвал ли е да тече 1-седмичният срок.
Върховният касационен съд приема, че следва обжалваното определение следва да се отмени. Чрез него спрямо всяка ответница е приложена санкционната последица на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, без да е осъществена нейната предпоставка: въззивна жалба, по която внесената държавна такса е по-ниска от дължимата.
При тези мотиви, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 11.06.2013 г. по гр. д. № 5908/ 2013 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри „Д” въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за насрочване на открито съдебно заседание по въззивната жалба на Е. С. П. и на Л. С. В. срещу решението по гр. д. № 45964/ 2011 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 31-ви състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.