О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 310 / 26.10.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4184 по описа за 2015 г.
Производството е по глава Х. ГПК.
К. Р. Е. Р. (ответник по иска) обжалва решение № 820/ 27.04.2015 г. по гр. д. № 2437/ 2014 г, с което Варненски окръжен съд отменя решение № 4016/ 30.07.2014 г. по гр. д. № 1330/ 2012 г. на Варненски районен съд и на основание чл. 53, ал. 2 З. (първоначална редакция преди изменението с ДВ бр. 49 от 2014 г.) признава за установено по отношение на Я. Р. Я. и на касатора , че е допусната грешка в кадастралната карта (КК) на [населено място], с. о. „С.“, одобрена със заповед № РД-18-92/ 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК – [населено място], като не са отразени действителните имотни граници на два съседни урегулирани поземлени имота (УПИ), и е признато за установено по отношение на страните, че към момента на одобряване на КК Я. Р. Я. е собственикът на спорната реална част от 180 кв. м. на единия УПИ.
Ответникът по касация Я. Р. Я. (ищец по делото) възразява, че няма основание въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
С обжалваното решение искът е уважен, като е дадена защитата, предвидена в чл. 53, ал. 2 З. (първоначалната редакция) – установена е допусната грешка в КК на [населено място] при отразяване на имотните граници на двата съседни УПИ, а ответникът по касация е признат за собственик на спорната реална част от 180 кв. м. на единия УПИ към един минал момент – датата на влизане в сила на кадастралната карта. Въззивното решение е по гражданско дело за вещно право върху недвижим имот, а касационната жалба е подадена на 27.05.2013 г, т. е. преди да влезе в сила ЗИДГПК (ДВ бр. 50 от 2015 г). Съгласно § 14 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр. 50 от 2015 г.), касационните жалби, подадени преди да влезе в сила този закон, се разглеждат по досегашните условия и ред, а чл. 280, ал. 2 ГПК (преди да бъде изменена със същия закон) забранява касационното обжалване на въззивни решения по спор за вещни права върху недвижими имоти с цена на иска до 5 000 лв.
В исковата молба цената на иска е определена според данъчната оценка за целия имот. Въпросът за това, че тя е различна и следва да се определи според данъчната оценка на реалната част от УПИ, засегната от спора, е поставян двукратно от първоинстанционния съд (разпореждания № 2024/ 07.02.2012 г. и № 7246/ 17.05.2012 г. по гр. д. № 1330/ 2012 г. на В.). След две молби от ищеца в изпълнение на съдебните указания относно цената на иска, тя е определена на сумата 3 034. 66 лв. Този въпрос не е пререшаван до приключване на първото открито съдебно заседание пред първата инстанция и след приключване на първото открито съдебно заседание цената на иска е стабилизирана (чл. 70, ал. 1 ГПК) – за сумата 3 034. 66 лв. Следователно касационната жалба е с недопустим предмет.
При този изход на производството в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът по касация е направил пред настоящата инстанция (арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. Е. Р. срещу решение № 820/ 27.04.2015 г. по гр. д. № 2437/ 2014 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Е. Р. да заплати на Я. Р. Я. сумата 500 лв. – на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Определението може да се обжалва от Р. с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.