5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София, 14.12. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 565/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СД „Х. Невенови-сие” със седалище в гр. Смолят срещу решение № 47 от 21.01.2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, постановено по гр. д. № 2578/2009 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 26.06.2009 г. по гр. д. № 935/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от СД „Х. Невенови-сие” против З. „ДЗИ – Общо застраховане” иск с правно основание чл.409 от ТЗ /отм./ за сумата 63 023.82 лв., претендирана по силата на договор за застраховка на отговорността на превозвача за превоз на товари по шосе, сключен с абонаментна застрахователна полица № 510202213000036, изплатена от дружеството – касатор като застрахователно обезщетение за вреди от застрахователно събитие – пожар, възникнал на 08.06.2004 г. по време на превоз на застраховано имущество.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът твърди, че въззивната инстанция не е обсъдила доказателствата по делото и доводите на страните, а е възпроизвела в мотивите си фактическите констатации на първоинстанционния съд и направените въз основа на тях правни изводи по съществото на спора. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението, за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано първоначално в касационната жалба, в която се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл с решението си по съществени въпроси, предопределили изхода на делото : „Дължи ли /според представените доказателства/ застрахователят обезщетение за погинал товар по условията на застраховката „Отговорност на превозвача” при възникването на пожар в превозното средство, предизвикан от техническа неизправност, проявила се в камиона по време на движение; Може ли /според представените доказателства/ да се приеме наличие на груба небрежност в поведението на шофьора, който по време на изпълнение на работата си не е забелязал и установил технически проблем, възникнал по време на път.”. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК /без да се сочи такава/, решавани са противоречиво от съдилищата /цитирано е решение № 305 от 11.07.2007 г. по т. д. № 24/2007 г. на ВКС, І т. о./ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В съответствие с изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е представил самостоятелно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което е доразвил релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение и е посочил нови пороци на решението, незаявени в жалбата – незаконосъобразно смесване на договорна и деликтна отговорност при преценката за отговорност на превозвача за вреди на превозвания товар и необсъждане на евентуалната колизия между чл.41 от Конвенцията CMR и клаузите на т.4 и т.6 от Общите условия към застрахователния договор „Отговорност на превозвача”.
Ответникът по касационната жалба ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане” – гр. София не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд по гр. д. № 935/2007 г., с което е отхвърлен предявеният от СД „Х. н.” против З. /сега ЗАД/ „ДЗИ – Общо застраховане” иск с правно основание чл.409 от ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 63 023.82 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за застраховка „Отговорност на превозвача”, Софийски апелативен съд е направил извод, че търсеното обезщетение не се дължи от ответника – застраховател поради наличие на предвидено в т.4 и т.6 от Общите условия към застрахователния договор основание за изключване отговорността на застрахователя. Съдът е анализирал доказателствата по делото, въз основа на които е приел за установено, че между страните е сключен договор за застраховане отговорността на СД „Х. Невенови-сие” като превозвач на товари по шосе; че по време на извършван на 08.06.2004 г. превоз е настъпило застрахователно събитие – пожар, в резултат на което е погинала част от превозвания товар; че с влязло в сила съдебно решение ищецът – превозвач е осъден на основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ да заплати на З. „А. б. в качеството му на застраховател на погиналия товар сумата 63 023.82 лв., представляваща изплатено на застрахования притежател на товара обезщетение по договор за застраховка на превозваните стоки, и че въз основа на издаден изпълнителен лист ищецът е изплатил на З. „А. Б.” пълния размер на сумата, за която е осъден. Неоснователността на иска по чл.409 от ТЗ /отм./ е обоснована с клаузите на т.4 и т.6 от приложимите към договора за застраховка „Отговорност на превозвача” Общи условия, според които застрахователят не покрива отговорността на превозвача за загуба или щета, която се дължи на груба небрежност, проявена от превозвача, негови служители или наети лица, използвани за извършване на превоза /т.4/, или на механични повреди, които не са причинени от външни фактори /т.6/. Осъществяването на основанията по т.4 и т.6 от Общите условия – проявена груба небрежност от шофьора, извършил превоза на 08.06.2004 г., и настъпване на щетата вследствие на механични повреди, непричинени от външни фактори, а предизвикани от техническа неизправност на превозното средство, е аргументирано с констатациите относно механизма на настъпилия пожар, съдържащи се в мотивите към влязлото в сила съдебно решение по иска с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./. Изложени са съображения, че поради участието на З. „ДЗИ – Общо застраховане” като трето лице – помагач на СД „Х. Н.е” в производството по разглеждане на иска с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./, мотивите имат задължителна обвързваща сила в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна съгл. чл.179, ал.2 от ГПК /отм./.
Съобразявайки доводите на касатора, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, настъищят състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.
Поставените в касационната жалба и в изложението „въпроси” – дължи ли /според доказателствата по делото/ ответникът-застраховател обезщетение по сключения застрахователен договор „Отговорност на превозвача” и допусната ли е /според доказателствата по делото/ груба небрежност по см. на т.4 от Общите условия към договора от шофьора, извършил превоза, при който е погинал превозвания товар, не могат да бъдат квалифицирани като материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК с обуславящо значение за изхода на конкретното дело. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, а не възприемането на фактическата обстановка по делото или преценката на доказателствата. Неправилното установяване на релевантните за правния спор факти и грешките при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция не съставляват материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а са относими към правилността на въззивното решение и към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, които не са тъждествени с основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая въведените с изложението „въпроси” предпоставят ревизиране на фактическите констатации на въззивния съд по повод механизма на настъпване на застрахователното събитие от 08.06.2004 г. и възникването на щетите, за които е изплатено обезщетение от превозвача на притежателя на погиналия товар, както и на изводите за съществуване на предвидените в Общите условия /т.4 и т.6/ към застрахователния договор основания за изключване на отговорността на застрахователя за носене на риска от погиването на товара. Формулирани по този начин, „въпросите” са извън очертаното в чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване, поради което въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол във връзка с тях.
Колизията между клаузите на т.4 и т.6 от Общите условия към застрахователния договор „Отговорност на превозвача” и разпоредбата на чл.41 от Конвенцията CMR е поставена като релевантна за спора за пръв път пред касационната инстанция. Доколкото не е част от решаващите изводи на въззивния съд по спорния предмет на делото, наличието на подобна колизия също не съставлява материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, по повод на който би било допустимо касационното обжалавне.
Отсъствието на формулиран значим въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда сочените допълнителни предпоставки по т.1, т.2 и т.3 от ГПК, съгл. разрешението в т.1 от цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. Във връзка с представеното от касатора решение № 305 от 11.07.2007 г. по т. д. № 24/2007 г. на ВКС, І т. о., следва да се отбележи, че същото е неотносимо към разрешения от въззивната инстанция правен спор, тъй като е постановено по иск с правно основание чл.402 от ТЗ /отм./, предявен по повод на друг застрахователен договор и обусловен от други правнорелевантни факти.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 47 от 21.01.2010 г., постановено по гр. д. № 2578/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :