1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
ГР. С., 30.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.05.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №132/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба па П. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд В. /АС/ и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен искът на П. П. срещу касаторката с пр. осн. чл.23, вр. с чл.21, ал.4 от СК – признато е, че ответницата няма принос в придобиването на закупения през време на брака на страните апартамент и той е изключителна собственост на ищеца. Уважен е и искът между същите страни по чл.56, ал.2 от СК, като ответницата, на която като семейно жилище апартаментът е предоставен за ползване след развода, е осъдена да заплаща на ищеца месечен наем от 45,67 лв./ при претенция за 150 лв./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й хипотези. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона и развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК въпросът: кои имуществени отношения се преуреждат съобр. пар.4 от СК/09 г. и по –конкретно дали правилата за разделност на влоговете по сегашния СК важат за съществуващите/ наличните/ към влизането му в сила влогове на съпрузи по заварени бракове или се прилагат и за тези, сумите от които са изтеглени и разходвани преди влизане в сила на новия СК, при режима на СК, отм., както е с влога на ищеца, набран през 1996 г. и изтеглен тогава за покупка на жилището по настоящото дело.
Намира, че процесуалният въпрос: дали въззивният съд може да преквалифицира спорното право едва със съдебното решение / както според касатора е в случая, като АС е преминал от иск по чл.21, ал.4 към иск по чл.23 от СК/ е от значение за допустимостта на решението и е разрешен в противоречие с вл. в сила решение на ОС Бургас по гр.д.№542/10 г. и на решение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №1269/09 г., постановено по чл.290 от ГПК, в които е прието, че при неясна искова молба и вътрешно противоречие между обстоятелствената й част и петитума, съдът следва да предприеме действията по чл.129 от ГПК. Постановеното по нередовна искова молба решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. С. основание за допускане на обжалването следва да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Според касаторката процесуалният въпрос: за начина, по който следва да се докаже трансформацията на лично имущество и дали св. показания, на които е основал изводите си АС, са достатъчни и достоверни, за да установят влагането на лични средства в покупката на имота- е решен в противоречие с приложените решения на ВКС, по реда на ГПК, отм. / осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК/.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: бракът на страните е сключен при действието на отменения СК/ през 1994 г./ и прекратен с развод при действието на новия СК/09 г., с вл. в сила съдебно решение от 2010 г. Процесният апартамент е закупен от ищеца с договор по нот. акт №83/14.11.96 г. на нотариус при Търговищки РС, за цена от 1 200 000 лв. – вписана в предварителния договор за продажба от 18.10.96 г. и безспорна между страните.
Поставеният в контекста на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК въпрос не е от значение за спора в случая, тъй като освен на разпоредбата на пар.4 от СК/09 г., съдът е основал извода си за личния характер на сумите по влога на ищеца, вложени в покупката на апартамента и на доказаното им даряване от роднини, за да купи жилището.
Искът е разгледан в предметните рамки, посочени в исковата молба – въз основа на твърдяните обстоятелства и за заявения петитум. Разпоредбите на чл.23 и чл.21, ал.4 от СК/09 г. са в необходима връзка, той като с иска по чл.23 от СК се опровергава презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.3 от СК – Р по гр.д. №430/11 г. на второ г.о. на ВКС, по чл.290 от ГПК. Там е посочено: Всяко възражение за трансформация по чл. 21, ал. 1 и 2 СК от 1985 г. (отм.) по същество не е оспорване на „съвместния принос“, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г.(отм.), а за този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни- лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Уредбата на трансформацията на лично имущество и начина на установяването й не е променена в СК/09 г./неяснотата в текста на чл.21, ал.4 от СК е коригирана с изменението в ДВ бр.100/10 г./, поради което доводите на касатора, че окръжният и апелативният съд са разгледали различни искове, като това поставя страните в изненада и води до недопустимост на въззивното решение са неоснователни. Практиката, на която се позовава касаторът в контекста на т.1 е неотносима за случая, тъй като исковата претенция е ясно и непротиворечиво заявена с исковата молба и разгледана съответно на заявеното / като обстоятелства, на които се основава спорното право и искане/ от първата и втора съдебни инстанции по същество на спора.
Третият от въпросите също не е разрешен в противоречие с приложената практика на ВКС: въззивият съд е приел, че от показанията на разпитаните по делото 4-ма свидетели/ по двама посочени от всяка от страните/ се установява направеното от родителите на ищеца и дядовците му в негова полза парично дарение за закупуване на апартамента; същевременно към закупуването ответницата се грижила за домакинството, нямала трудови доходи и имущество, от което да реализира доход, за да го вложи в придобития недв. имот. Доводите на касаторката , че тези показания не следва да се кредитират като недостоверни, непълни и противоречиви и че са недостатъчни за установяване трансформацията по чл.23 от СК/09 г. са по съществото на жалбата – за обосноваността на въззивното решение като осн. по чл.281,т.3 от ГПК, и ВКС не ги разглежда в това производство. Изводите на въззивния съд за установяване на трансформацията от св. показания и писмените доказателства – разписки и извлечение от влогови книжки, не противоречат на цитираните и приложени решения на ВКС – по гр.д. №5748/07 г. на четвърто г.о., по гр.д. №442/08 г. на трето г.о. и по гр.д. №2295/95 г. на четвърто г.о. на ВКС. С тях в конкретността на разгледаните там спорове за трансформация е прието, че св. показания и доказателства за притежаван от ищцата влог не установяват конкретно влагане на сумата в покупката на недвижимия имот и че показанията на един свидетел, при това брат на ищцата, не са достатъчни за уважаване на иска за трансформация. Или събраните и преценени от въззивния съд доказателства принципно / правно/ са допустими за установяване на процесното преобразуване на имущество, а съдържанието, относимостта им към спора и достатъчността им за претендиранато установяване са конкретни и различни в процесния и в разгледаните в приложените решения случаи. Затова тези решения не обосновават противоречие в разрешаването на правен въпрос по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №337/12 г. от 21.10.11 г.
Осъжда П. Д. П. да заплати на П. Х. П. 100 / сто/ лв., разноски за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: