3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
С., 08.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 101/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Х. срещу решение № 544 от 30.12.2008 год.на Окръжен съд-Благоевград,постановено по гр.д.№ 202/2008 год. потвърждаващо решение № 1314 от 19.12.2007 год.по гр.д.№ 736/2007 год. на Районен съд-Разлог,с което е отхвърлен,като неоснователен предявения от касатора установителен иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ против ОСЗГ-Р. за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на Г. В. К. върху две ниви с площ от 1 дка и 1,700 дка, находящи се в землището на[населено място],м.”Б. дол”,общ.Р..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.Твърди се,че материалноправния въпрос дали емлячните регистри са годно доказателство по чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ,установяващо правото на собственост върху земеделски земи е решен в противоречие с практиката на ВКС,съществува противоречива практика на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона.
Ответната страна-ОСЗГ – Р. не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отхвърли установителния иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ въззивната инстанция е приела,че липсват доказателства наследодателят на ищеца-сега касатор да е бил собственик на процесните имоти,тъй като представеният документ- извлечение от данъчната книга за периода 1936-1948 год.,заверена от ТД”Държавен архив”-Б. не материализира придобивното основание,имащо транслативен ефект,тъй като към момента на масовизацията на ТКЗС през 1957 год.,наследодателят му Г. В. К. вече не е бил жив и не установят факта дали те са били в патримониума на наследниците му,както и кой от тях ги е внесъл в ТКЗС,поради което не може да се цени като доказателство по чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ,установяващо право на собственост.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.
Доколкото обаче се позовава на влезли в сила съдебни актове – решение № 132/28.02.2002 год.по гр.д.№ 950/01 год.на V г.о.на ВКС ,решение № 87/03.03.1994 год. по адм.д.№ 4867/93 год.на ІІІ г.о. на ВС,решение № 2648 от 20.12.1994 год. по адм.д.№ 217/94 год. на ІІІ г.о. на ВС,решение № 59 от 06.03.1997 по гр.д.№ 867/96 год. на РРС,решение № 170 от 20.04.2000 год. на РРС по гр.д.№ 129/00 год. и решение № 48 от 02.07.2001 год. по гр.д.№ 661/00 год. на Б. следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение противоречи на представените.Решение № 5983/99 год. по адм.д.№ 4190/99 год. на ВАС и решение № 5753/00 год. по адм.д.№ 1243/00 год. на ВАС не следва да се обсъждат,тъй като не попадат във визираното основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.По поставения от касатора въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълукаване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 т.2 ГПК , Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 544 от 30.12.2008 год.на Окръжен съд-Благоевград,постановено по гр.д.№ 202/2008 год.
Делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: