О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 8/ 12.01.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр. д. № 5476 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалва се определение от 24.06.2014 г. по гр. д. № 291/ 2013 г, с което Окръжен съд – Монтана отказва да измени въззивното решение в частта, с която В. С. Н. е осъден да заплати сумата 1 162. 40 лв. на основание чл. 8, пр. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Определението се обжалва от В. С. Н. с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят го обосновава с довода, че въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно чл. 83, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, определението за допълване или изменение на решението в частта му за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Решението, чието изменение въззивният съд е отказал, е по делбен иск и може са се обжалва пред Върховния касационен съд (арг. от чл. 280 ГПК). Така обжалваният акт попада в обхвата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 2 ГПК – определение на въззивния съд, за което законът допуска да бъде обжалвано. Следователно частната жалба е с допустим предмет. Подадена е от надлежна страна – съделителят, чието право на изменение на въззивното решение е отречено. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Частната жалба е редовна и допустима, но по същество неоснователна.
В обжалваното определение въззивният съд е преценил, че жалбоподателят обосновава упражненото право по чл. 248 ГПК производно от своето право да иска от съда да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса по делбеното дело (чл. 83, ал. 2 ГПК). В. съд е намерил за спазени предпоставките за допустимост и редовност на молбата по чл. 248 ГПК, но я е счел за неоснователна. За да изключи правото на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 ГПК, е развил две групи мотиви.
Основните са следните: Чрез чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е осигурил достъп до правосъдие и на физическите лица, чието материално положение изключва или затруднява тяхната възможност да заплатят държавната такса по предявения иск. По делбеното дело държавната такса се дължи в края на производството. А. следва от чл. 8 и чл. 9 от Тарифата за държавните такси … по ГПК. Към етапа на възникване на задължението за държавна такса по делбеното дело достъпът до правосъдие е предоставен. Това принципно изключва правото на съделителя по чл. 83, ал. 2 ГПК.
В. съд е развил и допълнителни мотиви. Установява се, че жалбоподателят е уговорил и платил възнаграждение в размер на 996. 00 лв. за процесуално си представителство от адвокат по делбеното дело. Обстоятелството е достатъчно за извода, че неговото материално положение изключва или затруднява възможността да заплати държавната такса от 1 162. 40 лв.
Законодателят урежда съдебната делба като особено исково производство (глава ХХІХ ГПК). Особеностите произтичат от неговия предмет – потестативното право на делба, което предполага двете фази на развитие на производството. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска (чл. 68 ГПК) и тя е база за определяне на държавната такса при оценяемите искове (чл. 71, ал.1, изр. 1 ГПК). Делбеният иск е оценяем, но определянето на неговата парична оценка в първата фаза на производството при предявяване на иска разкрива затруднения. Разрешенията на чл. 8 и чл. 9 от Тарифата за държавните такси … по ГПК, съгласно които държавната такса по делбения иск се дължи в края на производството, представляват отклонение от правилото, че държавната такса е дължима при предявяването на иска (чл. 73, ал. 3 ГПК и чл. 3 ЗДТ). Те спестяват затрудненията съдът да я определя. Тази особеност на делбеното производство е негодна да изключи правото по чл. 83, ал. 2 ГПК. То намира обяснение на различна плоскост.
Чл. 83, ал. 2 ГПК урежда възможността физическите лица, чието материално положение изключва или ограничава възможността да заплатят дължимата държавна такса по гражданското дело, да бъдат освободени от публичното си задължение. Разпоредбата е проява на принципа на социалната държава (преамбюл на Конституцията на Република България) в обезпечение на правото на защита, признато от върховния закон за всеки гражданин (чл. 56 К.). За неговото упражняване имущественото състояние не следва да е пречка (чл. 6, ал. 2 К.). Етапът на исковото производство, към който възниква задължението за заплащане на държавна такса, не е достатъчен аргумент, за да обоснове или да изключи правото по чл. 83, ал. 2 ГПК.
В случая държавната такса е определена с въззивното решение по извършване на делбата. При спазване на изискванията на чл. 8, пр. 1 от Тарифата за държавните такси … по ГПК, тя възлиза на 1 162. 40 лв, защото паричната стойност на дела на жалбоподателя е 29 060 лв. Това е и аргументът, който изключва неговото право по чл. 83, ал. 2 ГПК. Имущественото му състояние обосновава възможността да понесе държавната такса по делбеното дело. Излишни са допълнителните аргументи, които въззивният съд е развивал. Обжалваното определение подлежи на потвърждаване, защото е правилно като резултат. Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. Жалбоподателят я обосновава с правото по чл. 83, ал. 2 ГПК, каквото не притежава.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. С. Н. срещу определението от 24.06.2014 г. по гр. д. № 291/ 2014 г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.