О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
София, 28.12. година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 739/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. ф. , гр. С. срещу въззивно решение № 153 от 15.05.2009г. по в. гр. д. № 221/2009г. на Великотърновски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Горнооряховски районен съд решение № 671 от 08.01.2009г. по гр. д. № 1105/2008г., са отхвърлени изцяло предявените от Г. ф. срещу В. Д. В. и Ю. Ю. Е. , двете от гр. Г., регресни искове по чл. 91 във връзка с чл. 88, ал. 1, б.”б” ЗЗ /отм./ и искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд за неустановеност на пасивната материалноправна легитимация на двете ответници, предвид липсата на доказателства за приемане на наследството на виновния за процесното пътно-транспортно произшествие техен наследодател Ю, както и за недоказаност на факта, че към момента на произшествието същият е бил лишен от правоуправление. Застъпва становището, че доколкото самите ответници не са направили възражение за отказ от наследството и предвид преклудирането на възможността за това съгласно чл. 133 ГПК, следва да се счете за прието наследството на починалия, в т. ч. и неговите задължения. По отношение предпоставките за ангажиране регресната отговорност на ответниците и по-конкретно – че е управлявал автомобила при отнето свидетелство за правоуправление, касаторът поддържа, че по делото са налице достатъчно доказателства, които не са били взети предвид от съда.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Според касатора, обжалваното решение съдържа произнасяне по съществени процесуалноправни /погрешно определени от него като материалноправни/ въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и които са решени противоречиво от първата и въззивната инстанция. Като такива са формулирани въпросите: 1. следва ли и в чия доказателствена тежест е да бъде установено наличието или липсата на направен отказ от наследството от страна на ответниците по иска, както и провеждането на процедурата по чл. 51 от Закона за наследството и 2. – длъжен ли е ищецът, в случай, че не е направено изрично възражение от ответниците, да поиска провеждането на процедурата по чл. 51 ЗН.
Ответниците – В. Д. В. и Ю. Ю. В. , малолетна, действаща чрез майка си В не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от Г. ф. искове по чл. 91 във връзка с чл. 88, ал. 1, б. “б” ЗЗ /отм./ , Великотърновски окръжен съд е приел, че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответниците В. Д. В. и Ю. Ю. Е. , двете от гр. Г.. Този извод е направен, от една страна, поради обстоятелството, че ищецът не е поискал провеждане на процедурата по чл. 51 от Закона за наследството от страна на ответниците, още повече, че ответницата Ю е малолетна и приемането на наследството от нея следва да бъде извършено по опис. Като самостоятелно основание за отхвърляне на исковете е посочена и липсата на преки доказателства за вината на техния наследодател за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, както и за това, че към момента на катастрофата същият е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като такива, обусловили изхода на конкретния спор по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Действително, липсата на преки доказателства за приемане на наследството на починалия и непровеждане на процедурата по чл. 51 ЗН е едно от съображенията на въззивния съд, обосновали извода, че двете ответници не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях регресни искове. Същевременно, обаче, решаващият състав е преценил исковете като изцяло неоснователни и поради това, че по отношение на процесното пътнотранспортно произшествие не са доказани елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, обуславящи съответно и регресната отговорност на делинквента, респ. на неговите наследници, както и че не е доказано условието по чл. 88, ал. 1, б. „б” ЗЗ /отм./, а именно – че починалият водач е бил лишен от правото да управлява автомобила. Следователно, правният извод за неоснователност на претенциите не е резултат единствено от решаването на поставените от касатора въпроси, свързани с приемане на наследството на починалия от страна на ответниците. Доколкото отхвърлянето на исковете е аргументирано и с други основания, тези въпроси не могат да бъдат отнесени към приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед липсата на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, не подлежат на обсъждане и допълнителните изисквания, специфични за поддържаните от касатора основания.
Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 153 от 15.05.2009г. по в. гр. д. № 221/2009г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: