О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
София, 21.12.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 695/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. Х. от гр. С. срещу решение № 340 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 180/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-6 състав решение № 77 от 21.10.2008 г. по гр. д. № 3516/2007 г. за отхвърляне на предявения от касаторката иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимущствени вреди, претърпени в резултат на настъпилата смърт на нейния баща при пътно-транспортно произшествие от 23.04.2007 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен. Развити са подробни съображения срещу извода на Софийски апелативен съд за изключване отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” към третите лица – роднини на виновния за пътно-транспортното произшествие водач. Според касаторката, решаващият състав не е отчел настъпилата в тази връзка промяна на законодателството и по-конкретно – включването на близките роднини по права линия на виновния водач като трети ползващи се от застраховката лица.
Преповтаряйки оплакванията си за неправилност на обжалвания акт и с твърдението, че по въпроса дължи ли се застрахователно обезщетение на роднините по права линия на водача, когато същият е виновен за настъпилото пътно-транспортно произшествие, липсва съдебна практика, в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация – З. к. „Български имоти” АД, гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, Софийски апелативен съд е споделил изцяло правния извод в него, че не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника-застраховател по предявения срещу него иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Л. В. Х. от смъртта на баща й В. Х. , тъй като именно той, в качеството си на водач на катастрофиралия автомобил е виновен за собствената си смърт, т. е. за настъпването на тези вреди. Прието е, че доколкото според българското законодателство причиняването на собствената си смърт не е противоправно деяние, застрахованото лице не е осъществило деликт по отношение на своята дъщеря, а при липсата на основание за възникване на деликтна отговорност, то не възниква отговорност и за застрахователя да обезщети увреденото лице вместо застрахования.
Настоящият състав намира, че макар да е значим за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поставеният от касаторката въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол върху въззивното решение, тъй като по отношение на него не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Наличието на посоченото основание е аргументирано от касаторката единствено с липсата на практика по приложението на новия нормативен акт /Кодекса за застраховането/, уреждащ застрахователните правоотношения и по- конкретно – на относимите към случая разпоредби на чл. 257, ал. 3 и чл. 268, т. 2 от Кодекса за застраховането. Сама по себе си, обаче, липсата на практика по даден въпрос, дори и когато регламентиращата го правна норма е нова, не е основание да бъде допуснато касационно обжалване. В случаите, когато приложимата норма, макар да е новоприета, е ясна и недвусмислена и не се налага съдържанието й да бъде разкривано по пътя на тълкуването, произнасянето на касационната инстанция не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Такава именно е и настоящата хипотеза. Разпоредбите на чл. 257 и чл. 268 КЗ, приложими към поставения от касаторката материалноправен въпрос за това следва ли застрахователят да плати обезщетение за неимуществени вреди на роднините на починалия водач, когато именно той е виновен за собствената си смърт, са достатъчно ясни и не пораждат необходимост да бъдат тълкувани. Още повече, че този въпрос е пряко свързан с принципния за застрахователното право въпрос за връзката между отговорността на застрахователя и деликтната отговорност на застрахованото лице, по който въпрос е налице обилна и непротиворечива съдебна практика, с която се приема еднозначно, че застрахователят не дължи обезщетение на увредените трети лица, ако деянието на застрахования не е противоправно.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 340 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 180/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: