2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София..18.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 826/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]/н/, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 705 от 04.05.2012 г. по в.т.д. № 2719/2011 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което след отмяна на решение № 668 от 08.07.2010 г. и допълнително решение № 392 от 12.04.2011 г. по т.д.№ 79/2009 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав в обжалваните осъдителни части, са отхвърлени предявените срещу ЗД [фирма] искове: с правно основание чл.208 КЗ за сумата 70 200 лв. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата 23 865.45 лв., с присъждане на разноски в полза на застрахователя.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон – чл.87, ал.1 ЗЗД, в резултат на което са направени незаконосъобразни правни изводи за неспазване на предвидената от закона форма – договор с нотариална заверка на подписите, при сключване на споразумения от 20.10.2006 г. и от 09.01.2007 г. за разваляне на сключен на 16.10.2006 г. договор за покупко-продажба на застрахования лек автомобил. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите от това правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото въпрос: „За да бъде развален договор, сключен с нотариална заверка на подписите на страните, необходимо ли е изявлението за разваляне също да бъде с нотариална заверка на подписа/подписите/ или е достатъчна обикновена писмена форма за изявлението?” К. се позовава на практика на Върховния съд – решение № 1548 от 12.12.1984 г., ІV г.о., решение № 2096 от 03.11.1967 г., І г.о. и ТР № 142-6/1054 г. на ОСГК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Софийски апелативен съд, след цялостна преценка на релевантните факти и събрания доказателствен материал е направил извод, че към 01.12.2006 г., което е датата на настъпване на застрахователното събитие – кражба на лек автомобил „БМВ 735i” с ДК [рег.номер на МПС] , ищцовото дружество не е собственик на автомобила и не може да черпи права от застрахователния договор, на който се позовава, поради което и предявените искове с правно основание чл.208 КЗ и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени. Този извод е основан на изразеното становище, че не е налице надлежно разваляне на сключения на 16.10.2006 г. договор за покупко-продажба на автомобила, с нотариална заверка на подписите, по силата на който [фирма] го е продало на З. К. И., тъй като представените по делото две споразумения между страните по тази сделка – от 20.10.2006 г. и от 09.01.2007 г. не са оформени съобразно изискванията на чл.486, ал.1 ГПК/отм./ и не съдържат предвидените задължителни реквизити за нотариалното удостоверяване. Решаващият съд не е зачел представените извлечения от общия регистър на Нотариус В.П., рег.№ 205, по съображения, че извършеното в отделен документ удостоверяване от нотариус, че подписите на лицата върху споразумението за разваляне на договора/ без посочване на кое от двете споразумения/ са заверени от него, не може да замени липсващия върху тези документи надпис по см. на чл.486, ал.1 ГПК/отм./, като именно поради неспазване на необходимата форма – договор с нотариална заверка на подписите, тези споразумения не могат да породят целеното с тях правно действие.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, свързан с формата, в която следва да се направи изявлението за разваляне на писмен договор с нотариална заверка на подписите, не може да се приеме за обуславящ за изхода на делото. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда. В случая, видно от съобразителната част към решението, въззивният съд е основал извода си, че ищцовото дружество не се легитимира като собственик на лекия автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие, предвид неспазването на изискуемата форма за преустановяване действието на сключения на 16.10.2006 г. договор за покупко-продажба между ищеца/продавач/ и трето за делото лице/ купувач/. Става въпрос именно за споразумение за прекратяване на договора, водещо до промяна на собствеността, за което е необходимо спазване на изискуемата по чл.144, ал.2 ЗДвП писмена форма с нотариална заверка на подписите, а не за изявление за разваляне на неизпълнен договор по см. на чл.87, ал.1 ЗЗД, независимо от използвания в споразуменията термин – „разваляне на договора” по взаимно съгласие, който е възпроизведен и в мотивите към решението.
С оглед недоказването на основната, обща предпоставка за достъп до касация, не следва да се преценява приложената към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на Върховния съд на Република България, относима към извънсъдебното упражняване на потестативното право за разваляне на двустранен договор при виновното му неизпълнение от страна на длъжника.
Като неотносими следва да се преценят и доводите на ответника по касация във връзка с задължителната съдебна практика на ВКС /по см. на т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК/ – решение по т.д. № 518/2008 г., ІІ т.о., по приложението на чл.293, ал.6 ТЗ, доколкото въззивният съд не е формирал правните си изводи въз основа на тази разпоредба.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 705 от 04.05.2012 г. по в.т.д. № 2719/2011 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: